Емоционалната интелигентност е водещо умение за отношения.
Можете да слушате статията ТУК.
Знаете ли, че моралният ни компас зависи от емоционалните ни способности? Знаете ли, че хора с много високо IQ често се провалят, а такива с умерен коефициент на интелигентност се справят по-добре? Знаете ли, че само си мислим, че сме рационални същества, а всъщност сме предимно емоционални? Задавате ли си въпроса защо цял един колектив често страни от най-умния в групата? И не, не е само от завист. А знаете ли защо ви хваща почти всеки вирус, въпреки че се храните правилно, имате достатъчно спорт или движение, внимавате и със съня и времето за лягане? Или защо сте толкова добър човек, а вечно се чувствате нещастен? Или защо спектърът на чувствата ви е само „добре“ или „зле“ и как това ограничава автентичността на живота ви? Част от отговорите на тези и други въпроси относно човешката интелигентност засягам в следващата статия.
През последните години наблюдаваме епидемия от емоционално безсилие, мълчание и потискане или откровена жестокост – и на микро ниво – в семейството, и на макро – в обществото.
Емоциите всъщност са команди за определено действие. Чували сте човек да казва: сърцето ми казва едно, а умът – друго. И знаете и в какви каши се забъркваме понякога на база този глас, който послушаме. Да знаем, обаче, нещо „в сърцето си“, вече ни дава интегритета между рационалност и емоционалност.
Повечето от нас смятат, че се управляват от ума и логиката, а не от емоциите. Да, ама не! Защо ще ви позанимавам със суха невронаука, макар и в най-прост вид? За да си обясните и сами някои феномени.
Амигдалата /малко бадемовидно тяло в мозъка/ е хранилището на емоционалната ни памет, тя непрекъснато сравнява случващото се в момента с онова, което ни се е случвало в миналото и го определя като опасно или безопасно, след което задвижва определени процеси за реакция.
Преди Джоузеф Леду учените смятали, че всички сигнали, получени през нашите сетива, сигнализират към таламуса и от там задължително към неокортекса /мислещия мозък/. Леду, обаче, открива кратък директен невронен път таламус-амигдала, което позволява ние да реагираме на стимула още преди информацията да е стигнала до мислещата част от мозъка ни – неокортекса. Това е революционно откритие, което доказва, че преди да бъдем мислещи, ние сме чувстващи същества.
Този кратък път позволява на амигдалата да реагира на заплаха светкавично, докато на неокортекса му трябва почти двойно повече време, за да осъзнае какви са стимулите. Тоест емоционалната ни система може да реагира независимо от неокортекса, също и да формира спомени без никакво участие на съзнанието!
Ето защо психотерапията, тоест промяна без лично преживяване, без емоционално преживяване, е практически невъзможна. Защото съхранението в емоционалната ни памет няма нищо общо с рационални обяснения. Страхът от куче няма да изчезне с рационални разговори на тема колко са прекрасни кучетата, докато не се осмелим да преживеем страха – да прекарваме време с кучета, което да промени емоционалния запис. Страхът е в емоционалната система, обясненията, доводите докосват предимно рационалната.
Този кратък път, обаче – таламус-амигдала, е грубичък процес – клетките реагират бързо, но често неточно. Да, спестяват се няколко безценни милисекунди пред опасността, но може и да ни тласне към свръхреакции в безобидни наглед ситуации. Защо става така? Защото често амигдалата само да подуши нещо, което й напомня за риск, избързва със заключенията и отключва невероятни реакции още преди да разполага с каквито и да било реални данни. Помните ли щатския учител, който беше намушкан с кухненски нож от един от най-добрите си студенти – пълен отличник… заради една петица, която поставила под въпрос приема му в Харвард…
Отличник означава просто човек, добър в онова, което се измерва в оценки!!! Нямаме никаква представа обаче, как ще реагира той на житейските превратности и ще умее ли да създава и поддържа адекватни човешки отношения. Емоционалната ни интелигентност е от много по-висш порядък и определя как точно ще използваме всички други умения, включително и чистия си интелект /академичността/.
Как да „хакнем“ амигдалата /доколкото е възможно/, за да реагираме адекватно и да изразяваме емоциите си по нормален начин? Отговорът е в повишаване на емоционалната ни интелигентност – чрез търсене на максимална хармония между чувство и мисъл, за да не се налага силата на чувствата да потиска изцяло мисленето.
Да продължим още малко: Неокортексът /мислещият мозък/ НЕ може да поддържа оперативната памет, когато човек е в постоянен емоционален дистрес. Ето как се увреждат например интелектуалните способности и на децата, които често водите при нас, вместо като отговорни родители да изградите топъл емоционален климат за детето ви вкъщи. Тук вмъквам и заблудата „да останем заедно заради детето“, въпреки отровната емоционална атмосфера между нас като двойка. Не промотирам раздялата, особено когато още не сме потърсили помощ, за да изградим и променим отношенията си, ако имаме желание и това е възможно.
Медицината познава т.нар. ПНЕИ ос: психика-нервна система-ендокринна система-имунна система. До времето на Дейвид Фелтън никой не е подозирал, че имунните клетки получават сигнали от нервите. Фелтън доказва как емоциите и чувствата упражняват силно влияние върху автономната нервна система, която регулира какво ли не – от инсулина до кръвното налягане.
Медицинският факултет на Станфордския университет илюстрира и доказва чрез изследвания при пациенти със сърдечно-съдови заболявания, че когато пациентите разказват случки, в които са се вбесили, способността на сърцето да изпомпва кръв намалява с 5–7%. Представете си какво е човек да битува перманентно гневен! Още по-зле е и когато не е осъзнато. Познавате и такива хора, нали?
Социалната изолация има същото влияние върху смъртността, както тютюнопушенето, високото кръвно, затлъстяването и т.н. Даже ако трябва да сме точни /публикацията е в „Сайънс“ 1987г/, социалната изолация е двукратно по-рискова спрямо тютюнопушенето, тоест емоционалната подкрепа е медицински доказан фактор за по-добро здраве.
Характеристики на емоционалната интелигентност:
1. Познаване и назоваване на собствените ни емоции. За това е нужно да сме самоосъзнати. Да отчитаме, приемаме и назоваваме емоцията, докато тя още е налична. Ако не забележим истинските си емоции, ние ставаме техни роби – те ни управляват и не успяваме да вземем ясни решения. Не само това, ами директно влияят и на имунната ни система, както накратко споменах.
Направете си експеримент – питайте хората как се чувстват. Една плашещо голяма част борави с две думи – „добре“, „зле“, или още по-фрапиращите „ок“ или „кофти“. Назовете 10 емоции, това е добър старт да прецените част от емоционалната си интелигентност. Базовите емоции са 7. Да не говорим за вторичните и всички нюанси, които познаваме…
Сократ е казал „Познай себе си“. Самоосъзнатостта накратко означава разбиране както на емоцията /настроението/, така и на мислите ни по отношение на нея.
2. Саморегулация и автомотивация. Управление на емоциите и умения за самостоятелно мотивиране. Да управляваме емоциите си не означава да ги потискаме, нещо, с което много хора за жалост се гордеят. Важно е да ги изразим, но в адекватна форма. Тук помага т.нар. умения за ненасилствена комуникация, за асертивност. Емоционалната регулация не означава неприемане и потискане на емоциите!
Нервната ни система иска бързи удоволствия. Умението да отлагаме възнаграждението спира импулсивността и ни прави зрели личности, а не деца, които се тръшкат за близалката на момента. Това умение е в основата на всяко постижение. Да вложим труд и да не бързаме, за да има „траен“ допамин и удовлетвореност. Разбира се, не се мъчете да контролирате всичко в живота си, тоест да изгубите съвсем спонтанност, така или иначе всеки стремеж към контрол е израз на страх – а страхът не спира смъртта, спира живота. Дозирайте!
3. Социална компетентност. Това изисква да отчитаме и признаваме емоциите и на другите, тяхното поведение и мотиви зад него. За тази цел ни е нужна емпатия, която е може би най-основната човешка способност. Плащаме висока цена за крайното безразличие, което осуетява и четвъртата област на емоционалната интелигентност, а именно
4. Управлението на отношенията – изграждането и поддържането на стабилни връзки, ефикасното междуличностно общуване. Без добра социална компетентност е практически невъзможно. Тук отново помага и умението за ненасилствена комуникация, което съвсем не означава нито да стискате зъби, нито да мятате камъни. Да изразим гнева или раздразнителността си по един здравословен начин, да разберем защо сме гневни, да го покажем на другия без да го нараняваме, да отчетем неговите чувства… всичко това ни прави по-осъзнати и способни да градим отношения. Слушайте внимателно и говорете честно и откровено, от първо лице единствено число: без критика, без етикети, без обиди, без пасивна агресия – прекомерно оплакване, защитаване, оправдаване, многозначително мълчание, цупене, сърдене…
Както стана ясно, четирите компонента на емоционалната интелигентност са взаимосвързани. Ако не познаваме собствените си емоции и причините за тяхната поява, ние не можем да ги управляваме – или ще ги потискаме, или ще ги изразяваме твърде бурно, което ще руши отношенията ни. Потискането е основен дистрес генератор. Ако не умеем да управляваме емоциите си, нямаме и стабилна автомотивация – спомнете си колко пъти сте зарязвали нещо, само защото не се е получавало от първия път и гневът, разочарованието, вината ви спират да продължите да опитвате.
Добрата новина е, че освен ако няма сериозна психоневропатология, пропуските в емоционалните ни способности могат да бъдат позапълнени благодарение на мозъчната невропластичност, тоест способността на мозъка ни да учи.
И да завърша с познай себе си, за да имаш умението да правиш осъзнати „неокортексови“ избори, когато си под „лоботомията“ на напрежението, защото в крайна сметка щастието представлява решенията, които взимаш, за да формираш своята реалност.
Ако усещате, че ви липсват умения по някой от компонентите, че не разпознавате добре, потискате или не умеете да изразявате емоциите си, можете да започнете със статиите ми, посветени на агресията и ненасилствената комуникация или да ме потърсите.