Оказа се, че без да искам, съм провела социален експеримент. От много време насам ми прави впечатление, че през почивните дни, особено в МАЛКИТЕ ЧАСОВЕ, през сайта се записват часове за консултации през седмицата. Една част от тях отпадат, ДОРИ без уведомяване. Някои хора звънят в 6 сутринта за час, тъй като не можели да спят от 6 месеца… 6 месеца, но сега точно е спешно…
Направих си труда да позадам някой-друг въпрос във времето за причините, поради които се отменят насрочените часове. И стигнах до интересен извод: 99% от отговорите са в стил: „ Ами скарахме се ПАК с мъжа ми/жена ми, но се сдобрихме“…
От което стигам отново до следните изводи, потвърдени и в други ситуации в кабинета 😊
Плашеща е все по-нарастващата инфантилна динамика тип „Не търпя фрустрация, трябва веднага да се реши проблемът или да потърся помощ“. На БГ това означава, че не мога да постоя в тревожност, да помисля, да преживея, да си дам време, а трябва на момента да се „сдобря“, да потърся психолог ВЕДНАГА… Не мога точно по детски да задържам импулсите си“. ПАК, тоест не е от вчера.
Дами и господа, децата не могат да задържат, затова ходят с памперси и се тръшкат. Зрелият индивид се предполага, че умее да понася тревожност, неизвестност, да отлага МИГНОВЕНОТО желание, т.е да регулира афект, да преценява, да осъзнава и т.н. Да изчака до работно време, защото ПОРЕДНАТА кавга с мъжа не е инфаркт! Щото както е казал Юнг, съзнанието се ражда в болка. Ако не обелим коляно поне веднъж, никога няма да се научим да тичаме.
Фактът, че ОТНОВО е имало кавга в семейството, означава, че проблемите не са от вчера, но и означава, че този човек ВЪОБЩЕ НЕ Е ГОТОВ да работи със себе си, щото (пак по Юнг), още не го боли достатъчно… Само че това съвсем не означава, че терапевтът няма да очертае границите си (откъм време, заплащане и условия на терапевтичен договор). Ако той не цени себе си, няма да ви научи на абсолютно нищо!
Има колеги, при които първата среща не се заплаща, по-голямата част от тях тепърва прохождащи в професията и търсещи варианти за развитие на практиката си. Едно от първите неща, които учим и в университетите, и в живота, е да ценим себе си. С годините са ме питали защо не може първата среща да е безплатна, случвало ми се е даже да ми се сърдят насреща.
В някои супермаркети можете да опитате парче сирене или салам безплатно, но определено няма специално нарочен човек, който 60 минути да ви разхожда да опитвате каквото мезе пожелаете, нито да развива сетивата ви… Още на първа среща терапевтът дава немалко от своята експертиза, а се случва и тази среща да е достатъчна. Всеки труд се заплаща. Едно е да се работи про боно при определени условия, самата аз го правя, но да се изисква безплатна среща с мен от човек, който е дал за маникюра си повече…
Много колеги, включително и аз, имат ясно разписани публично правила, според които работят. Когато час се отмени в определен срок (24/48 часа) без посочена форсмажорна причина, пропуснатата консултация се заплаща. И тук се сърдят хората. Но що за терапия може да се проведе с човек, който не цени чуждия труд, време и условия и не приема сериозно нито психолога, нито себе си… Впрочем огромна част от клиентите даже не четат условията при запазване на час, което СЪЩО говори нещо за светоусещането и взаимодействието с другите – бързо, дай, юруш… сякаш е някаква еднократна процедура, а не процес. Една проста рана иска 5-7 дни да позарасне, а неадаптивните склонности на човек от 10-20 години насам колко ли време ще искат?
Ако терапевтът не постави граници, то няма как и клиентът да се научи как всъщност се случват нещата в живота, тоест в реалността. Пак стигам до детинските (инфантилни) динамики… Децата искат бонбоните на момента с нерегулираната си детска нервна система. Та болезнено е да се научи, че светът не съществува в услуга само на самия теб, но най-добрата терапия се случва единствено през лично преживяване. Така че, скъпи клиенти, излизате скъпо на себе си. Разбира се, че най-често пациент, който вече е изпаднал в тази ситуация, най-вероятно няма да се върне при същия колега, комуто трябва да заплати първата и пропуснатата среща, (случвало ми се е само няколко пъти и тези хора постигнаха изключителен напредък, тъй като очевидно бяха склонни към себерефлексия и осъзнаване), но пазарът на услуги е широк и свободен и всъщност това дава свобода и на терапевта да работи само с осъзнато готови за терапия личности.