Аудио на тази статия и видео на обновена статия за паник атаките можете да достъпите ТУК и ТУК
Всеки, който е имал пристъп на паника, знае, че това е едно от най-неприятните състояния, които човек може да преживее. Първият панически пристъп може да се окаже доста травмиращ и занапред – освен преживяното чувство за ужас и безпомощност, често се развива и предварителна тревожност, че може да се повтори. И за съжаление, това се случва.
Съвсем закономерно, хората първо се втурват към личните си лекари, кардиолози, невролози, психиатри – най-често в този ред. И при нас – психолози и психотерапевти – идват накрая. Разбира се няма нищо лошо, даже е препоръчително да се изследват хормоните, често витамин Д и Б12 (недостигът им се свързва с депресивни и тревожни състояния), да се види сърдечния мускул. За жалост обаче веднага се започва с медикаментите. Съвсем не е толкова наложителна медикацията в повечето случаи. За да се реши проблемът, трябва да се работи с първопричината, ако тя е психогенна, тоест идваща от психоемоционална дейност, лекарствата ще имат временен ефект, като няма как да се избегнат и страничните им ефекти. Лекарството може да понижи тревожността например в този случай, но няма да реши първопричината – а именно защо съм толкова тревожен, кое в мислите и поведението ми ме кара да изпитвам паническа тревожност.
Пристъпът на паника представлява вълна на нарастваща възбуда, която най-често идва „като гръм от ясно небе“ или в отговор на някаква плашеща мисъл. Много често се появява и в момент, в който човек е отпуснат и относително спокоен.
Телесните симптоми могат да включват сърцебиене, стягане в гърдите, задух (недостиг на въздух), усещане за задушаване или чуждо тяло в гърлото (буца – т.нар. глобус хистерикус), световъртеж, слабост, изпотяване, тремори или изтръпване на крайниците.Психическите реакции, които често съпътстват тези телесни усещания, включват усещане за нереалност (дереализация), силно желание за бягство от мястото, страх от полудяване, смърт или неконтролируемо поведение.
Нека внеса някои уточнения относно митовете за паник атаките, които да снижат чувството за опасност.Истината е, че паниката е напълно естествена телесна реакция, която се появява извън нормалния си контекст. Когато бъде застрашен живота на който и да е бозайник, инстинктивната реакция е „бий се или бягай“. Тази реакция е необходима за оцеляването при застрашаващи живота ситуации.
Да речем, че на разходка в гората срещнете мечка. Ще усетите внезапен прилив на адреналин, придружен с чувство на страх и много силен и логичен импулс да избягате. В този момент в тялото ви ще се осъществят много реакции като:
– Ускоряване на пулса
– Ускоряване на дишането
– Стягане на мускулите
– Свиване на артериите и по-малък приток на кръв към дланите и стъпалата
– По-голям приток на кръв към мускулите
– Освобождаване на складирана захар от черния дроб в кръвообращението (бърза енергия)
– Засилено изпотяване
Приливът на адреналин и притокът на кръв към мускулите увеличават бдителността и физическата ви сила. Ако тези реакции не са толкова бързи, няма да избягате навреме.При пристъп на паническа атака тялото ви преминава точно през същата реакция, както при истинска животозастрашаваща ситуация.
Защо, обаче, преживяваме разни житейски ситуации като мечки, тоест като животозастрашаващи? Защо също така тези ужасно силни телесни реакции се появяват и при липсата на всякаква опасност, просто докато си почиваме, или (като при агорафобията), докато стоим на опашка в магазин или сме сами вкъщи? Именно незнанието, неспособността да си обясним факта, прави всичко това още по- плашещо. От там по-силният страх още повече усилва паник атаката. И така се попада в спиралата на нарастващата паника.
Някои учени смятат, че при хронично активиран симпатикус (дял от автономната нервна система, която отговаря за мобилизацията) организмът е трудно способен да „включи“ парасимпатикуса (който отговаря за отпускането). Други смятат, че винаги има някакъв стимул за отключването на състоянието, дори той да не е очевиден в момента (някаква асоциация със заплашителност и т.н.). Известно е и че смущението в locus coeruleus в мозъка допринася за ПА, но е само един фактор в дълга верига причини, без да е първопричина.Дори да няма очевидна за вас причина за ПА, повечето хора са склонни да измислят или да припишат опасност на тези интензивни телесни усещания. „Щом се чувствам толкова зле, сигурно съм в опасност. Щом няма видима външна опасност, то тя трябва да е вътре в мен“.
Затова съвсем обичайно хората измислят някоя от следните „опасности“ или всички:
– Сърцебиене – Ще получа инфаркт, ще умра.
– Задушаване – Ще спра да дишам и ще се задуша.
– Световъртеж – Ще припадна.
– Дезориентация или нереалност – Полудявам.
– Непослушни крайници – Няма да мога да вървя, Ще падна.
– Като цяло – Ще загубя контрол над себе си.
Всички гореописани опасности са илюзорни – продукт на въображението ви! Нека ги разгледаме:
– Паник атаката не може да предизвика сърдечна недостатъчност или инфаркт. Сърцето ви може да издържи много повече, отколкото си мислите. Здравото сърце може да бие с 200 удара в минута дни наред – дори седмици, без да се увреди. Позволете му този момент и ще видите, че накрая то ще се успокои.
При пристъп на паника сърцето ви може да препуска, да усещате ударите му, да пропуска удар или да бие извън ритъм. НИКОЙ от тези симптоми НЕ СЕ ВЛОШАВА от движение или физическа активност. По време на истински инфаркт най-обичайният симптом е постоянната болка и натиск в центъра на гърдите. Може да има препускане или силни удари, но те са по-маловажни от болката. Нещо повече – болката се влошава при усилие и намалява в покой, което е обратно на усещанията при ПА.
ЕКГ при инфаркт ще отчете аномалии в ритъма, докато при ПА – само ускорен пулс.
– Паник атаката няма да доведе до спиране на дишането и до задушаване.
При стрес мускулите на врата и гърдите се стягат и намаляват дихателния капацитет, дишаме повърхностно и ускорено, което пък може да доведе до хипервентилация (замайване, световъртеж). Имате вроден рефлекс, който накрая ще ви принуди да дишате, ако не получавате достатъчно кислород (дори да не искате да дишате – пробвайте да задържите дъха си една минута и вижте какво ще се случи). Тоест ще отворите уста и ще поемете дълбоко въздух дълго преди да стигнете до състояние, в което да припаднете от липса на кислород. А дори да припаднете, незабавно ще започнете да дишате.
– Паник атаката няма да ви накара да припаднете или да загубите равновесие.
Замайването може да възбуди страх от припадък. Притокът на кръв към мозъка ви леко намалява, най-вероятно защото дишате твърде бързо и плитко (хипервентилация). Това НЕ Е опасно и може да премине, ако дишате бавно и вдишването е по-кратко от издишването, за предпочитане през носа.
Разходете се. Не се борете със замайването. Тъй като сърцето ви бие по-ускорено, в действителност засилва кръвообращението и няма как в този случай да припаднете. Възможно е напрежението да въздейства върху вътрешното ухо, което регулира равновесието. Това усещане ще отмине и е малко вероятно да е толкова силно, че да паднете.
– Няма да паднете, когато усещате „омекване на краката“ при паник атака.
Адреналинът, освободен при ПА, може да разшири кръвоносните съдове в краката ви, вече казахме, че кръвта се съсредоточава в мускулите и е възможно да не циркулира добре. Това поражда усещането за слабост и страха, че няма да можете да ходите. Бъдете сигурни, че това е САМО усещане, краката ви ще ви носят също толкова добре, както винаги.
– Не можете да „полудеете“ при паник атака.
Нормална последица от ускореното дишане е свиването на артериите, което води до намален приток на кръв към мозъка. Никой никога не е полудявал от ПА, въпреки митовете. Колкото и да е неприятно, чувството за нереалност ще отмине и е безобидно в случай на ПА.
Хората НЕ „полудяват“ внезапно или спонтанно. Психическите разстройства се развиват много бавно в течение на години. Нито хората с психически разстройства си задават въпроси като „полудявам ли“
– Няма да загубите контрол над себе си в резултат на паник атака.
Ако трябва да сме честни, сетивата и бдителността по време на ПА са изострени по отношение на целта „бягай“, което си е доста сериозен контрол. Така че това твърдение е просто мит.
Силната телесна реакция НЕ означава, че това е опасна реакция. Кихането също е доста силна телесна реакция. Тялото е устроено да се „паникьосва“, за да може бързо да се мобилизира за бягство от ситуации, наистина опасни за оцеляването.
Очаквайте втора част с техники за справяне с ПА или пристъпите на повишена тревожност, които да дадат временно успокоение при пристъп. Не бързайте с лекарствата, няма по-добро лекарство от осъзнаването и справянето с тревожността. Тя не идва с ракета от космоса, нашите мисли, чувства и маладаптивни житейски и поведенчески модели я провокират, което е работа между вас и психотерапевта.
Някои от най-често срещаните причини за повишена тревожност можете да прочетете/чуете ТУК
Запази час за консултация