Аудио на статията можете да слушате ТУК.
Продължаваме да си говорим за повишената тревожност (ПТ)
Потискането на емоциите е следваща огромна причина за ПТ. Всяка емоция задейства определени телесни реакции и промени. Всяка емоция влияе на определени хормони, а знаем колко важни са те за управлението на жизнените процеси. Знаете още от училище какво означава заряд и разряд. Представете си натрупването на напрежение от неизразените емоции. Те се превръщат в трайни чувства, обикновено негативни. Например ако всеки път ти ми казваш нещо, което за мен е обидно, и аз изпитвам емоция на обида всеки път, която е краткотрайна, но не я изразявам и не разговарям с теб за това (щото нали…. „мир да има“) , то тази емоция ще се превърне в трайно вече чувство – обикновено омраза. Да, ще спра да те понасям в някакъв момент, колкото и други хубави неща да правиш за мен, само защото не съм се осмелил да ти кажа, да изразя емоцията си навреме, за да дам шанс да преосмислиш поведението си и евентуално да го промениш. И после ще обвинявам теб за това, де, но това е друга тема (виж статията ми за „Агресията“ и мазохизма)
Впрочем потискането на емоциите е една от основните причини за сексуалните дисфункции. А най-трудно е когато видите човек, който твърди, че не потиска емоциите; твърди, че е екстра, супер, чувствал се чудесно… и всъщност виждате колко фалшиво е това. Да, той може да се е понапудрил външно до степен екзалтираност даже; да интелектуалничи по модела „Е, голяма работа! Животът е прекрасен“, но това често е защитна реакция на болката вътре, а не реалната емоция и чувство. (Внимавайте с позитивното мислене искам да кажа просто, че хората го разбират в масовата си част като щраусова политика – главата под земята и знаете нататък…) Като психолог в Пазарджик и онлайн в България непрекъснато работя с хората за повишаване на тяхната емоционална интелигентност.
Чувал с картофи винаги се носи по-лесно от двама, отколкото от един. Ако споделяте емоциите си, ако говорите за своя богат вътрешен свят, ще си дадете възможност за свързване с другите, нещо, без което никой не може, ако иска да бъде здрав. Само през свързването с другите можем да получим споделеност, подкрепа и любов – базови потребности.
Възрастово и социално обусловените житейски преходи също са предпоставка за развиването на ПТ. Например на прага на зрелостта, когато птичката излита от гнездото – времето, когато младият човек се отделя от родителите си, сблъсква се с трудности като намирането и адаптирането към работа; когато трябва да поема неприсъщи до момента отговорности (готвене, чистене, плащане на сметки, работни проблеми, създаване на свое семейство, раждане и отглеждане на деца и т.н.) Тази причина е тясно преплетена с възпитанието и родителските модели и примери, които младият човек е наследил и ползва, за да си даде увереност или неувереност. Нека не забравяме, че трудностите ни правят по-устойчиви, натрупваме повече опит как да посрещаме предизвикателствата в живота си (виж статията ми за „Помощта“ и поредицата в секция „Възпитание и родителство“).
Следваща причина за ПТ е хедонизмът и консуматорската култура, тоест търсенето на бързи удоволствия – на живота лекото и на хляба мекото. Хазарт, наркотици, алкохол (бягаме от болката, мир да има, потискаме здравословната агресия. Ракията е обезболяващата инжекция, която бавно убива теб), телефонна зависимост, „изяждане на емоциите“ (вместо да си доставяме удоволствие по градивен начин, ние се тъпчем с храна). Всичко това води до постоянна изнервеност и напрежение. Затова го правим още и още, тъй като някога някъде там в началото то ни е успокоявало. Да, ама вече не. Това е пристрастеността. Трябва да се вдига и вдига дозата. А дозата убива накрая. Но тъй като това са бързопреходни удоволствия, а и в дългосрочен план всъщност ни убиват (метафорично и буквално), търсим поредния бърз допамин (хормон на удоволствието и доброто усещане) без да полагаме никакви усилия. И го искаме веднага, на момента. Като децата – Искам близалка, веднага! Иначе се тръшкам и изпадам в кризи. Само че децата имат незряла нервна система, възрастният се предполага, че трябва да е развил способността си за отлагане на удоволствието – тоест търпение, труд, целенасочено усилие и наградата после. Губим способността да устояваме на несгоди, разочарования, фрустрации.
Истината е, че когато не си положил усилие, не цениш нищо. Ако ти подарят блуза, ще й се зарадваш ден-два-пет и до там. Ако си я оплетеш сам, ще се радваш дълго време. Тук обаче ключът не е в радостта толкова, колкото в гордостта, а именно хубавото чувство, когато си направил нещо сам, когато си вложил и време, и усилие. Защото точно това усещане за лично постижение дава истински допамин, стабилна самооценка и тях вече няма кой да ти я вземе, защото ти вече притежаваш трайно умението да правиш това. Надявам се става ясно бързият и „външен“ допамин колко е нетраен и всъщност колко малко или за кратко влияе на самочувствието.
Например: спечелили сте огромна сума на хазарт. Повярвайте, придобитото самочувствие е временно и най-вече кухо. Не за друго, а защото ще сте останал същия човек (без никакви нови и трайни умения, които да градят самооценката ви). И понеже сте същият човек, най-вероятно ще залагате отново в търсене на лекото и мекото и ще загубите накрая всичко, ведно със себе си.
И ще завърша с още една причина за ПТ, със също такъв затвърждаващ погрешния модел ефект, както и изброените.
Масово хората с ПТ ме посещават, давам някакви напътствия, когато съм в консултативен режим тип „рецепта с думи“, на тях им олеква, те се връщат в своя свят и започват отново да трупат напрежение, тъй като нито искат да вложат усилие да променят начина си на живот по насоките ми, нито смятат за важно да работят терапевтично в кабинета с ограничаващите ги убеждения и вярвания. Разбира се, че при споделянето в защитено пространство олеква, но е временно, изисква се осъзнаване и целенасочени усилия, докато новите по-адаптивни поведенчески модели и убеждения се стабилизират, пък… както казахме, нервната ни система бяга от болката и трудното и търси удоволствието (лекото и мекото).
Работата с ПТ изисква време и труд. Време за постигане на нова опитност в живота, промяна на вредните убеждения и вярвания. Работата с психотерапевт не е процедура, ние не правим масажи, не лепим нокти, това не е еднократен акт, точно както никой от нас не се е научил да ходи стабилно от първия път, нито да връзва обувките си. Както видяхме, причините за ПТ са много и комплексни, а всеки от нас вижда само части от себе си, имаме нужда от свързване и подкрепа от специалиста, от това да види там, където е невидимо за нас; от натрупване на нови умения, в началото крехки и нестабилни, но все по-здрави и носещи удовлетворение и по-добър живот.
Ако преминавате през период на повишена тревожност и имате нужда от промяна; ако сте припознали думите ми, можете да ме потърсите ТУК.
Повече материали по темата с тревожността можете да откриете в секция „Психосоматика и тревожност“