Това включване е поради едно мое кратко изказване във фейсбуук страницата ми, а именно, че колкото и да си повтаряте пред огледалото, че се обичате, докато не започнете да го показвате на себе си чрез практически житейски действия, ефект няма да има, освен илюзорно самонадъхване, лишено от плътност.
Аудио можете да чуете ТУК.
Беше ми зададен въпрос от една уважавана от мен дама – какво означава да се обичам в ежедневието?… Много готин въпрос. Не да се обичам на 8-ми март, на 14 февруари, по Коледа или Нова година… а да се обичам ежедневно, защото това е много по-важно – да го правим всеки ден, отколкото веднъж на високосна. Една птичка пролет не прави. Не ни зарежда с нужните ни добри хормони.
Да балансирам между задължения и удоволствия; да казвам НЕ; да преценявам дали наистина нещо е спешно, или може да почака; да признавам и да си позволявам уязвимост и да търся помощ (истинската интимност всъщност е точно показването на уязвимост, по начин, по който човек се чувства слаб в момента, но в безопасност с другия – това сближава двойката); да се развивам дори близките ми да не одобряват някои мои решения и избори;
да благодаря; да се сравнявам единствено със себе си от преди (не с другите, защото винаги ще има някой По- в нещо. Имам отделна статия за сравняването, можете да я прочетете или чуете); да правя избори, а не да робувам на страховете си, защото с годините страховете се увеличават, тъй като растат и отговорностите и ако ние не действаме, ще си останем „малки“ и все по-уплашени; да се уча от грешките си, а да не ги приемам за провал (в живота провал и грешка няма – има опит. Ето ви Едисон и крушката, по спомен над 5000 опита неуспешни. И когато го питат: „Добре, де, не ти ли омръзна да се проваляш толкова пъти?“, той отговаря: „Аз НЕ съм се провалил, аз открих 5000 начина, по които не се прави крушка…“); да правя разлика между предразсъдъци във възпитанието и лични потребности; да не се съдя, а да си прощавам, взимайки поуката… Никой не се е родил научен, всички се учим в движение.
Изреждам базови препъникамъни. Разбира се списъкът съвсем не е изчерпан, но практически виждам това като най-важното всеки ден в кабинета си. По-скоро идеята беше, че с приказки не става, говорене и действия са различни неща. А и знанието не е умение… Ето, стоя, мисля си как ми се пие вода, приказвам на другите как ми се пие вода… Хубаво, ама утолих ли жаждата си? Трябва да стана и да си осигуря водата. Действие…
Грижете се за себе си, едно тяло и една душа имате, в които всъщност живеете! Останалото е просто въпрос на география…
Щото…нали Луиз Хей ви учи да се гледате в огледалото и да се обичате, което много ми напомня на котето, което си сложило книжката на главата, докато спи, за да научи стихотворението….