Бъди по-добра версия!
„Светът е пълен с хора, страдащи от последиците на собствения си неизживян живот. Те стават огорчени, критични или сковани, не защото светът е жесток към тях, а защото са предали собствените си вътрешни възможности…“
Карл Юнг
Аз имам травма от отхвърляне… Аз имам травма (някаква) от родителите ми…
Добре. И как ти помага това знание? Ползваш ли го, за да направиш нови житейски избори извън автоматизма на травмата, или (най-често) ползваш травмите си за извинение, за оправдание…
Всички (до един) имаме някакви травми. Всеки ден от ден нула. Пукаш гума – травма. Свършва млякото пред теб в магазина – травма. Идва ти ненадейно цикълът точно преди морето – травма. Засича те някой на пътя – травма.
Майка ти и баща ти не са имали много време да те „обичат правилно“, закотвени в опитите си да те облекат, изхранят, изучат… Самите те са травмирани от рано на свой ред от травмираните си родители…
21-ви век е. Имаш достъп до всякаква информация. Имаш достъп до хиляди хора с подобна на твоята травматична опитност. Имаш ресурси, от които да черпиш, за да променяш. Все неща, които родителите ти са нямали.
Но най-вече имаш правото на свои нови житейски избори от позицията на пълнолетието си. Юридически пълнолетие означава неслучайно способност да носиш ЛИЧНА отговорност.
Ти не си това, което ти се е случило и ще продължава да ти се случва. Ти си това, които избираш да бъдеш.