Здравейте! С едно кратко предпразнично послание съм към вас. Препоръчвам да гледате или слушате видеото. Текстът надолу е пълен, но не е обработван за четене.
Хора, дозирайте се! Във всичко! Черното и бялото, липсата на нюанси, на доза… е присъщо за децата. Те са мънички, с незряла нервна система, безресурсни, тоест трупат, искат всичко /механизъм за оцеляване. Ние би трябвало вече да не сме незрели, да не сме без ресурси за справяне, да знаем докъде може, колко може, кога може, тоест да имаме граници: и в поведението, и в желанията, и в мисленето.
Какво казвам: Почти всеки човек, който влиза в нашите кабинети, страда от липса на дозиране – излишък на нещо, недостиг на друго… Например – или върл, див работохолизъм: работи, спи, работи, спи, че и на 2 места работи и т.н., или цял ден щрака с пръсти. Не става!
Да, ок…Нервната ни система, знаем, бяга от болката и търси удоволствието /като е хубавко не влага усилие, не променя:. Само че в живота знаем, че наркозависимите например умират често от свръхудоволствие, свръхдоза: предозират, защото нервната система свиква с тези стимули, те не носят вече предишното удоволствие и човекът иска още и още.
Същото е и с болката между другото. Нервната система се адаптира към болката, ставаме все по-безчувствени за много сигнали на тялото, свикваме и не осъзнаваме, че нещо не е наред.
Всички имаме 24 часа в денонощието – 3х8. 8 часа сън, дай боже всекиму, 8 часа труд и 8 часа за всичко останало, в което време, обаче, ние трябва да заредим батериите, да се погрижим и за другите си нужди, а това не става само през съня.
Какво ще рече това? Активна и пасивна почивка. Хоби: творете, създавайте нещо – с ръце, с глас… Социална принадлежност: свързване с другите – общуване – ама не само на повърхностно ниво. Повечето имаме достатъчно познати, с които да прекараме едно леко и забавно време. И то има своето място в живота ни. Но истинското споделено общуване – без маски, със споделяне, свободно, истинско дълбоко свързване с друго човешко същество, та това автентично общуване е незаменимо.
Та: активна и пасивна почивка: спорт, движение – не може с този заседял живот: театър, кино, концерти, танци, качествени четива и какво ли още не.
Идвате в кабинетите ни и сте кълбо от нерви – хронично, не ситуативно. Играете направо, тресете се… Масово. Паник атаки, натрапливи мисли, каквото се сетите като проява на свръхнатоварена нервна система.
Връщам ви на недостига и излишъка. И когато ви посъветваме да правите толкова простички неща… може би за някои от вас не дотам лесни, но пък простички: а именно – да създавате приятелства, да излизате, да се споделяте /без да се раздавате – помните ли: баланс!/, да храните сетивата си /обоняние ,зрение, вкус, слух, тактилност – докосване/ , щото тялото е домът ви в крайна сметка, та тогава започвате с всякакви извинения до безкрай. Ама то това, ама то онова…
Сега: ако ви накараме да отидете през 9 планини в десета, от най-високия там баир да донесете чаша вода без да разлеете и капка, и да мълчите през цялото време, сякаш сте по-съгласни да го направите. А нещата са много по-простички…
Дребните камъчета обръщат колата – ежедневно, с натрупване.
Посланието ми е: вижте къде предозирате, кое е в излишък, кое е в недостиг. Не може само с див перфекционизъм и свръх отговорности, не може и само с федербала или на дивана при мама. Щото иначе след време на единия епитафията ще е „тук най-сетне си почива еди-кой си“, а на другия „тук продължава да си лежи еди-кой си“.
И всичко това като здраве, отношения и финанси ще бъде наред само ако знаем ние хората не от какво си мислим, че имаме нужда, а от какво НАИСТИНА имаме нужда, а и как работи нашето тяло.
Казвам го с ясното съзнание как звучи, но …
Идват хора с твърдения като „не мога да изляза от вкъщи, или не мога да изляза от работа…. Нямам време“. Тук питаме: как намери един час да излезеш от работа, от вкъщи…
Всичко е въпрос на приоритети! Ние имаме време за себе си. Просто не си го даваме. Не трябва да чакаме някой да ни го отпусне /ние сами определяме времето си в голям процент/, нито да чакаме животът да ни принуди чрез страдание да намерим време за себе си. Това е превенция в истинския смисъл на термина. Та… приоритизиране, планиране и оптимизация на времето.
Идва някой човек – имам паник атаки или имам натрапчиви мисли… Питаме как минава обичайно един твой ден? – и чуваме насреща…. Роботизация – китаец на поточна линия от една страна, или вечно детство без отговорности от друга.
Какво иска да ти каже твоето тяло с тези сигнали, с тези симптоми? Чуй ме, искам нещо да ти кажа… Слушайте физически телата си, те са много умни. Само в главите си се губим от човешка арогантност и илюзия за безсмъртие.
Светли празници ви пожелавам! Нека бъдат едно истинско възкресение за вас като един нов, по-осъзнат и пълноценен живот през нови житейски избори!