За шести период от психосоциалното развитие по Ерик Ериксън е характерно противопоставяне на тенденциите (интимна) близост срещу изолация. В стремежа към близост, към сливане с другия се подразбира желанието на хората да намерят близък човек, с когото да продължат заедно живота си.
Аудио на статията можете да слушате ТУК.
Този период маркира началото на зрелостта. Това е време на формиране на независимост от родителите, изследване на взаимоотношения с други хора и създаване на вече по-близки и трайни връзки. Младите хора започват да срещат и решават проблеми за възрастни, за това е необходима формирана в предишния период психосоциална идентичност и добра самооценка. Тук т.нар. „цветя в саксия“ – младежи, расли под свиреп родителски контрол, маскиран като любов и тотално обгрижване, се оказват съвсем неподготвени за зрелия живот с всички негови препятствия и предизвикателства, защото просто не са се научили да вземат сами решения и да носят и последствията от тях, като по този начин да развият качества и умения за справяне с живота.
Говорихме в предните периоди, че дори позитивната тенденция не трябва да надделява с категоричност, смачквайки другата. Ако се окаже, че надделее категорично позитивната тенденция (способност за интимност) – но безпрекословно ликвидира останалата (наличието на автономия и дистанция), тогава има риск, който нерядко се наблюдава, особено в съвременното общество – човек се превръща в любител на безразборните, честите, еднодневните връзки, тоест промискуитет – повърхностни връзки и лесно сближаване без задълбочаване (вода гази, жаден ходи). Това се случва при младежи, несигурни в своята идентичност и самооценка.
Ако успешно се премине този стадий и човек се научи да създава близост с друг човек, да показва грижа, разбиране, той ще изпита и любов и ще има интегритет. Ако надделее с категоричност негативната тенденция – младият човек ще остане затворен, изолиран от другите, с често труден характер и непредвидимо поведение (тоест нестабилност, психоемоционална незрялост).
Разбира се докато изграждат отношения с другите, младите хора също се сблъскват с отхвърляне, изоставяне от някого, когото харесват и раздяла. Болезненото отхвърляне, а понякога и страхът от отхвърляне, може да доведе до дистанцирането, което описах по-горе и до повтаряем модел във всички връзки (например отхвърлям първи, за да не бъда отхвърлен; или търся непрекъснато знаци на отхвърляне, което накрая води до такова; или се държа така, че да доведа другия до ръба на търпението му и той да ме отхвърли, за да си докажа за „пореден път“ колко не ме обичат и т.н.). В тежките случаи за да се предпази от бъдещо изоставяне, човекът може да се затвори за хората и интимността като цяло, което е предпоставка и за тежка депресивност, тъй като ние сме устроени да се свързваме.
Важно е да уточня какво всъщност означава интимност. Много хора разбират интимността само до частта „интимни части“. Истинската интимност далеч надскача голотата на тялото. Да си позволиш уязвимост, нужда от помощ, ранимост и да не криеш това от партньора, да помолиш за помощ – това е голотата на душата и това всъщност е способност за осъзната и пълнокръвна интимност. Много сериозна лоша шега тук играе нашият български синдром във възпитанието – крий плача, крий страданието, крий притеснението, бъди силен, което е безумно. Човек е и едното, и другото. Ние не сме машини. Всъщност истинската сила е умението да покажеш уязвимост, да помолиш за помощ или да я приемеш. Разбира се, ако е в крайност, партньорът ще се държи като дете, което иска да бъде отглеждано, дундуркано, всякак обгрижвано. Макар че българката често осиновява партньора си, обратното също се среща, но това е предмет на друга статия.
Та това, че криеш притесненията и неприятните си чувства, не те прави по-силен, прави те потиснат! Респективно тази задържана психична енергия те разболява, защото затваряйки вратата на слабостта, затваряш вратата и на целебното човешко отношение, от което имаш нужда в момента – грижа, съпричастност, прегръдка… Затваряш себе си за истинска интимност с другия и се обричаш на самота, дори и да живееш с някого…