Днес ще ви говоря за удоволствието, ама за онези – петте истински удоволствия – не за заместителите.
Аудио на статията можете да чуете ТУК.
Непрекъснато работя с хора, на които им е трудно да си обяснят защо пият алкохол, защо прекаляват с храната, защо са като „луд с картечница“ в МОЛ-а…
Чували сте клишето, че сме социални животни. Така е. Животни сме 😊. Но социални. Имаме базова потребност от други хора, от това да принадлежим, да бъдем част от. Всеки, който ви твърди, че не са му нужни хора, е болен, без значение, че наистина вярва в думите си. Всеки има нужда от огледалото на другия, от споделеността. Спомнете си моменти, в които сте се чувствали самотни, дори и покрай вас или в дома ви да е било пълно с хора. Количеството не означава качество. Можем да сме част от социална група – приятели, работно място, семейство… и пак да сме самотни. Ето тук залитат в погрешни убеждения много хора. Решават, че нямат нужда от останалите.
Тук вече говорим за втората ни социална потребност – тази от утвърждаване – да бъдем чути, приети, разбрани, без осъждане, без критика, без отхвърляне, тоест да можем да бъдем автентично себе си в компанията на другия. Разбира се тази утопия сама по себе си в идеален вариант не съществува, но както всичко в живота – въпросът е в дозата. Да можем да реализираме максимално потенциала си и в личен, човешки, емоционален, и в професионален план; да развием талантите си – хобита, интереси… Да бъдеш себе си, обаче, е нож с две остриета. Няма да цитирам Сиромахов, казвайки, че това е опасен съвет, особено когато си прост, защото се разбира буквално. Но ще кажа, че да бъдеш себе си, когато си неумел в отношенията и общуването, когато имаш изкривяване в световъзприемането и светоусещането, всъщност ще те нарани още повече, щото това ще ти отразят хората отсреща. И вместо тук човек да приеме, че има лични проблеми и да започне да работи върху тях, той се държи свръх арогантно или се затваря в опит да се защити. От кого? От себе си. Пък където и да отидеш, от себе си не можеш да избягаш.
Освен от споделеност и утвърждаване, ние имаме нужда и от грижи за тялото си. Петте сетива са ни дадени не само да се предпазваме от опасности, а и за да се наслаждаваме на света около нас. Очите ни да виждат хубави гледки, ушите ни да чуват хубави звуци, да ползваме обонянието и вкуса си за удоволствие. Кожата – най-голямото ни сетиво – е огледало не само на начина ни на живот, но и на самооценката ни. Най-бързият антидепресант е прегръдката, особено кожа до кожа. Лишаваме телата си от спорт, движение, от качествена храна. Забързани, стресирани, улисани в постижения и цели, забравяме да му се радваме на това тяло, респективно на живота. Отново напомням, че където и да пребивавате, това е въпрос на география – домът ви винаги е бил и ще бъде само един – собственото ви тяло. Длъжни сте му! Иначе къде ще живеете?
Освен грижи за тялото, имаме нужда и от храна за душата. С какво се храни душата? С отношения, бе, хора. Всичко е отношение, дори книгата, която човек сам чете. Операта, която слушате, храни емоционално душата ви точно поради отношение – дали отношенията между двамата на сцената, дали от собственото ви отношение към звуците, думите, обстановката. Всичко правим, за да създаваме отношения. Разбирате ли защо казвам, че човек, който страни/бяга постоянно от другите, е болен? Противоестествено е просто.
Много е модерно напоследък да се говори за стрес хормони – адреналин, кортизол и т.н. Всеки вече знае кога ги синтезираме в свръх дози. За съжаление изключително малко хора знаят как главно стимулираме другите хормони – ендорфини, окситоцин, допамин и т.н. Тези т.нар. добри хормони (не че другите са вредни, имаме нужда от всичко в определени дози)… та тези хормони не можем да ги суплементираме с храната, ние ги произвеждаме само през удоволствие. За много хора удоволствието е единствено от добре свършената работа. Само по себе си това не е лъжа, само че се получава нещо като човек да го кара само на салати – няма да умре, да, но ще си ходи вечно гладен. А и в психологията знаем, че работохолизмът е бягство – било от свързването с другите, от емоциите, от… себе си. Да де, ама от себе си не можехме да избягаме, където и да ходим. На същия принцип прекаляването с храната, чревоугодничеството всъщност замества една от гореспоменатите две социални потребности, често и двете. Какво дава храната? Удоволствие през рецепторите, през усещането за ситост. Гладен си, да, но не за манджа. Да стоиш и да мислиш още от 12 на обяд как ще се прибереш и ще пиеш 1 ракия довечера НЕ е удоволствие, а е бягство или неспособност за удовлетворяване на потребност (понякога поради неумението на другия да удовлетвори тази ви потребност, но той не е виновен, вие избирате хората покрай себе си).
Част от потребността от утвърждаване е нашата самооценка. И тук идва големият въпрос, по който дори колегите се разминават. Да, за да е стабилен, човек трябва да се сравнява единствено със себе си. Само че няма как да не се сравняваме с другите – проблем става, когато сме фокусирани единствено в позитивите на другите, а не виждаме, не оценяваме или откровено омаловажаваме нашите собствени. Така че самооценката, за да е здрава, трябва да е динамично (а не статично) балансирана между това, което ние вярваме за себе си – нашето самомнение и от друга страна начина, по който другите ни оценяват. И тук също всичко е въпрос на доза. Тези, на които самомнението е в небесата, а това на околните е без значение, в лекия вариант са самотни (първоначално може да не са, но са арогантни и отблъскващи, прегазващи другия), в тежкия вариант са в клиники и твърдят, че са Наполеон. Тези, на които мнението за себе си е в петите, а е най-важно това на околните, са много потиснати, несмели, пълни с вина, срам и т.н. И понякога и те са Наполеон впрочем.
Ако самооценката ни не се оглежда адекватно в реалността, ако сигналите, които непрекъснато получаваме от другите, противоречат на нашето мнение, е добре да се замислим. Разбира се и първата жена, излязла в чаршията, е била гледана от масата странно, но това е друга много дълга тема (в която, впрочем, пак говорим за утвърждаване, принадлежност, отношения)
Другата наша потребност е сексуалната. Но не онзи количествен чисто механичен секс, който разтоварва частично физическо напрежение, или повдига изкуствено малоценността нагоре, а качественият, интимният, който (вече можете да се досетите) е базиран на свързването с другия, истинското свързване, там, където не само тялото, ами и душата е гола и се чувства в безопасност – приета, търсена, искана, обичана. И тъй като все още сексофобното възпитание е много силно (сигурно сме единствената нация в света, която нарича половите си органи срамотии!), та и тук да ви кажа – няма нищо забранено в секса, нищо – стига да е по взаимно съгласие без болка и унижение за някой от партньорите. А и винаги е по-добре да те замерят с бикини, отколкото с тиган според Гошо от травматологията.
Помислете кои от тези потребности можете да задоволите сами? И кои не можете? (и моля преди да философстваме за сексуалната можем, или не можем сами, върнете се на салатите по-горе 😊 )
Та принадлежите ли, утвърдени ли сте, грижите ли се за тялото и душата си, имате ли удовлетворяващ полов живот?
Ако сега разбирате, че си замествате някоя своя потребност с предозиране в друга, или част от базовите удоволствия липсват напълно, време е да се задействате. Промяната настъпва не защото знаем, а защото действаме. Ако ви е трудно, аз съм Нина Николова и съм насреща. Запазете час!