Перфекционизмът е светоусещане, поведение, при което човек се стреми към постигане на максимално високи стандарти и резултати във всички аспекти в живота си – така битува в една безкрайна недостатъчност. И, както вече знаете, като всяка крайност – това може да е както и полезно, така и вредно в зависимост от темата и степента на проявление. Един парацетамол може да е полезен, когато е нужен, но 30 могат да ви убият.
Аудио на статията можете да слушате ТУК.
Една от основните причини за перфекционизма е желанието да се докажем пред другите, да получим социално признание и утвърждаване. Стремим се да впечатлим, да спечелим одобрение и уважение.
Друга причина са вече вътрешните стандарти и очаквания, тоест личните амбиции и цели. Имаме вроден стремеж към развитие и себеактуализация, но никой не се ражда свръхамбициозен, това се възпитава. Така че възпитанието и културните норми също са основна причина за перфекционизма. Най-лесно можете да си отгледате перфекционист, ако непрекъснато му отправяте послания – не е достатъчно, можеш още; сравнявате го с другите – виж Мария как добре го прави; ти на това хубаво ли му викаш и т.н. За съжаление тези послания обикновено оставят в човек горчилка и насаждат малоценност – никога не съм достатъчно добър! Такъв човек не се научава да цени постиженията си, а да ги омаловажава, вече казвайки сам на себе си – не е достатъчно, трябва още. Тоест първо идва от значимите други в нашия живот – мама, тате, учители и т.н., след това ние приемаме това послание като част от себе си, точно по същата логика, по която някога са ви повтаряли да си миете ръцете, а сега вече знаете, че трябва да го правите и го правите сами.
Така стигаме до следваща причина – страхът от критика и отхвърляне. Ако съм получавал обич, внимание и уважение само когато съм постигал нещо, а дори и тогава то е било критикувано като недостатъчно, най-вероятно ще се стремя да съм максимално съвършен, за да избегна критиката и да не бъда лишен от обич и одобрение. Има я и другата страна на монетата – това да ме блокира – да реша, че така или иначе никога не ме одобряват, по-добре въобще да не полагам старание.
Стремежът към перфекционизъм може да бъде начин за хората да чувстват по-голям контрол, да имат усещане за ред и предвидимост в една несигурна и сложна среда. Крайните форми на този т.нар. ред могат да доведат до сериозни психични състояния тип „тази лъжица трябва да е точно на това място, нито сантиметър настрани“. В нашите среди е ясно, че човек прекалява с чистотата и реда само тогава, когато не може да нареди вътрешния си свят – своите истински желания, стремежи и нужди и да ги последва. Тази компенсация на личната несигурност – не мога да се оправя с хаоса в себе си, ме кара за баланс да подреждам външния свят до съвършенство. Редът отлага хаоса, факт – само че има разлика между това да знаеш къде точно стоят тенджерата и чорапите ти, и да изпадаш в тантрум, ако някой е преместил 5 сантиметра по-нататък дезодоранта ти. Дозата прави отровата.
Да разгледаме по-конкретно ползите и вредите от перфекционизма:
Перфекционистите имат висока продуктивност (временно, ако не намерят баланса), отличават се с качествено свършена работа (отново временно), имат самодисциплина (докато не прегорят и не започнат да отлагат всичко)
Моят опит сочи, че най-трудното нещо за нас, хората, е да постигнем баланс. Балансът, обаче, не е нещо неизменяемо, статично, а е динамичен феномен. Точно в този момент трябва да се постарая да дам най-доброто от себе си, но в другия момент да си позволя да ме мързи, да си почина, дори да не ме интересува. А и дори когато дам най-доброто от себе си, но нещата не се получат, да не се самобичувам, плаша, отхвърлям и т.н. Много хора битуват или в едната, или в другата крайност. Черно и бяло, без нюанси.
Постоянният стремеж към перфектност винаги води до хроничен стрес и тревожност. Задачите не свършват, предизвикателствата се трупат ежедневно и ако всичко трябва да бъде изпипано до последния детайл или винаги трябва да се държа според някакъв идеал, не допускайки да бъда нормално човешко същество, със своите слабости и уязвимости, лиготии и т.н., то няма как да не съм под непрестанно напрежение с всички негативни последици от това. Представете си хирург, извършващ сложна и пипкава мозъчна операция – дали можете да живеете така 24/7 (е, хайде и някой-друг час сън)?… Никой не може да издържи да стои в перманентна свръх концентрация… Още повече – повишената тревожност от тези лични свръх очаквания и натоварвания всъщност ще го направи по-неадекватен, бавен, непродуктивен. Защото под силен стрес ние блокираме понякога, а ако не блокираме, ще грешим. Което ще накара перфекциониста да се почувства още по-тревожен, да засили контрола и усилията си, което ще го доведе до още повече грешки. И така колелото се завърта в омагьосан и все по-силен стрес.
Аз лично не познавам перфекционист, който да не страда от ниско самочувствие, дори да е скрито под формата на арогантност (самоувереност). Най-често, както стана дума по-горе, това са хора, които почти непрекъснато са недоволни от себе си – от своите постижения и поведение. (Да не бъркаме самоиронията с недоволство от себе си). Човекът със стабилно самочувствие добре знае кога е нужно да се старае и кога няма смисъл или си дава правото да не желае да се постарае.
Също така перфекционистът не светоусеща през „не мога“, дори да не може…. А няма по-човешко право от това да казваме понякога „не мога“. Перфекционистът рядко ще помоли за помощ, защото това означава да покаже себе си като уязвим и да рискува да бъде оценен като неспособен, което да доведе до страха му от отхвърляне и критика. Перфекционистът се товари със всичко – той не делегира отговорности на другите, или когато го прави, ги изстисква до край със същите свръх изисквания, които прилага и към самия себе си. Това е тежък товар, който води до повишена тревожност и прегаряне в работата. (виж статията ми за Помощта). Понякога той отлага задачите си, тъй като стои все още на етапа на планиране и подготовка, вечно коригирайки нещо и чакайки идеалния момент или условия – а знаем, че идеални неща няма. Зад всичко това стои неувереността и страха от бъдещето (тоест няма да се справя или няма да се справя идеално)
За да намерят баланса, перфекционистите трябва :
– да спрат да разглеждат грешките си като провал, защото грешки няма в живота, има опитност;
– да разберат, че точно приемането на несъвършенствата ни кара да се отпуснем и да проявим творчество и креативност в идеите и поведението си (а без тях нищо не става в живота);
– да делегират, да прехвърлят отговорности и върху другите, за да могат не само и другите да се научат, макар и често по-трудно и бавно от перфекциониста, но и за да не останат първите самотни, особено ако работят в екип. Семейството също е екип…
– да се научат да проявяват съчувствие към себе си като към нормални човешки същества;
– да приемат, че хората имат право да ги критикуват и да ги отхвърлят (не може всички да ни обичат, то е и много вредно, защото ако се стремим всички да ни обичат, това означава, че играем непрекъснати роли, за да се харесваме, нагаждаме се постоянно и спираме да бъдем и себе си);
– трябва да се сравняват само със себе си преди и себе си сега, тъй като имат склонността/възпитанието да вярват, че никога не е достатъчно;
– да си поставят реалистични и постижими цели, тъй като перфекционистът обикновено се товари със свръх очаквания към себе си; да стигна до Луната е почти непостижима днес цел, но това затвърждава вярата в „не съм достатъчно добър“;
– да разберат, че неистовата борба с несъвършенствата им всъщност ги отклонява от фокуса върху силните им страни; човек НЕ може всичко и колкото по-рано го разбере, толкова по-добре, но пък може всичко, което силните му страни позволяват. Човешкият живот не стига, за да развием пълен потенциал.
– да разберат, че животът е пълен с промени и предизвикателства и не може да бъде идеално подреден и предвидим, но вярвайки в себе си и своя опит, да знаят, че ще се справят добре, когато дойде труден и неочакван момент; а имат и правото да не се справят добре, въпреки че са опитали.
– и не на последно място да разберат, че само показването на уязвимост може да ги свърже истински интимно и автентично с другия.
Успяхте ли вие да видите къде предозирате?
Ако се борите с прекален перфекционизъм, който изяжда времето и доброто ви настроение, можете да започнете промяната като запишете час за консултация тук.