Здравейте! Днес ще започна поредица от 8 статии, в които да ви представя прословутата теория на Ерик Ериксън за психосоциалното развитие на личността от раждането до смъртта и за човешката идентичност.
Аудио на статията можете да слушате ТУК, както и да откриете други полезни материали на тема възпитание в секция „Възпитание и родителство“
Смятам, че ще е прекрасен помощник и за родители, и за вече зрели хора, тръгнали по пътя на личното усъвършенстване. Вярвам, че тези статии ще ви дадат много информация какво в живота си не сте получили в ранно детство, от там какви трудности сте срещнали в различните периоди на живота си, през къде не ви е било лесно да преминете и сте оставили нерешени конфликти назад, които, обаче, ви затрудняват и днес.
Терминът идентичност обединява и синтезира всичко, което знаем за развитието на човешката личност. Интересен е въпросът защо трябва да се издига този термин, след като в науката са познати понятията личност, видове личности и пр. Всъщност понятието идентичност дава един особен акцент върху развитието на личността като оцялостяване, интегритет. Тоест тук не се говори само за количествени натрупвания, а вече за качествено нови изменения. В психологията 1 + 1 не е равно на 2, тоест това означава не само да се обединят, но да се свържат в едно цялостно, компактно и неделимо цяло всички страни на човешкото самопознание.
В психосоциалната идентичност се съдържа и това как преживяваме себе си; какъв е нашият образ, който прожектираме към останалите; какво е основното, което те знаят за нас според нас; кое е характерно за нас в техните очи. Да бъдем с развита или формирана психосоциална идентичност означава да сме направили вече сравнително важните избори в живота си, да сме формирали различни модели на поведение, да сме изпробвали различни такива модели и да сме си харесали най-подходящите; да сме изградили своите морални ценности, идеали, устои.
Например детето на година и половина се вижда в огледалото, усмихва се на себе си, закача се, но на тази възраст то не е способно да разбере какво всъщност представлява то и какво значение има за другите хора като индивид; то постепенно се научава на разни неща за себе си на малки стъпки, поетапно, интегрирайки придобитото познание. Всички ние говорим на по-малките, наставляваме ги, опитваме се да ги научим на различни неща от живота и трябва да го правим (с уговорката да не „осакатим“ свободната воля на детето). Но идеята е, че знанието, познанието, придобито през собствен опит, е най-трайно и поучително за човека. Често се случва да казваме на малкото дете да не пипа горещото шише с мляко например, но едва когато, въпреки съветите ни, то го направи, разбира, че наистина не трябва да го докосва, тъй като тази му постъпка е свързана с болката, която изпитва като се опари, докато нашите думи често остават просто думи.
Разбира се това не означава да позволяваме на децата да рискуват живота и здравето си само за да придобият по-трайно и пълно познание за различните ситуации. Тук идва един от големите проблеми – реалният и илюзорният страх на родителите. Да паднеш от 4-я етаж от терасата е едно… и вероятно ще ти струва живота; да паднеш, обаче, от второто стъпало на пързалката (еле пък ако вече си на 3 години например), по-скоро ще те научи да внимаваш като се катериш. Поведение и възпитание тип „Недей това, недей онова!…“ най-често осакатява естественото детско любопитство към опознаване на света, съответно влияе на увереността и чувството за сила на детето. Деца, свръхпротектирани, свръхпредпазвани от родителя, растат неуверени, също толкова страхливи, с идеята, че светът е едно опасно и плашещо място. Предпазването на детето поради любов всъщност го обезвластява… Нерядко в кабинетите ни „детето“ е на 30 и не може да се справя с предизвикателствата в живота си. Но затова ще стане дума по-нататък.
Теорията на Ерик Ериксън за психосоциалната идентичност е представена чрез 8 етапа, стадия, които обхващат периода от раждането на човека до неговата смърт. Акцент е поставен върху начина, по който човекът навлиза в човешката общност и неговото развитие се осъществява като своеобразно взаимодействие със социалния свят около него. Тоест имаме гени, но има и епигенетични фактори (външни, от околната среда, които ни формират). Чрез това взаимодействие човек постепенно преминава стъпка по стъпка към нови и нови равнища на своето личностно развитие, преодолявайки различни препятствия под формата на противоречия, конфликти и т.н. Защо е необходимо да го прави? За да порасне… да развие свой инструментариум за справяне с предизвикателствата на околния свят.
Теорията на Ерик Ериксън се гради върху идеята за конфликтите или сблъсъците на противоположни тенденции, които са характерни за всяка възраст. Той застъпва и идеята за кризите в развитието като неизбежна характеристика на човешкото развитие. Всяка криза се наблюдава там, където се сменят етапите или периодите.
С две думи: има нормативни кризи, тоест задължителни, които човек трябва да премине в живота си; да реши определени конфликти, за да премине на следващ житейски етап. Представете си майстора резбар – не би могъл да обработи добре дървото, ако не познава преди това видовете материал и най-подходящите инструменти за тях.
1-ви период (младенчество, бебешки период): 0 – прибл. 1,5 год.– конфликт: базисно доверие срещу базисно недоверие.
2-ри период (ранно детство) – прибл. 1.5 – 3 год. – конфликт: автономия (т.е. поведенческа самостоятелност; независимост) срещу срам, вина и съмнение.
3-ти период (предучилищна възраст – на играта) – прибл. 3 до 5-7 год. – конфликт: инициативност срещу чувство за вина.
4-ти период (училищна възраст) – 6-7 до 11-12 год. – конфликт: компетентност, продуктивност, трудолюбие срещу малоценност.
5-ти период (тийнейджърство) – 11-12 докъм 20 год. – конфликт между тенденциите към идентичност и объркването или размиването на идентичността и ролите.
6-ти период (младост) – 20 – прибл. 35/40 год. – конфликт между интимна близост и изолация.
7-ми период (зрялост) – 30 – прибл. 60-65 год. – конфликтът е: генеративността, съзидателността, творчеството и завета към по-младите срещу застоя или стагнацията.
8-ми период (старост) – след края на активната трудова дейност или прибл. над 65 год. – конфликт между цялостност, интегритет и отчаяние.
Периодизацията е с приблизителна възрастова точност поради спецификите на индивидуалността, но отразява масовостта.
В рамките на 8 статии ще разгледам всеки отделен период.