Да си поговорим за механизмите и митовете, които стоят зад паник атаките.
Аудио можете да слушате ТУК.
Всеки, който е имал пристъп на паника, знае, че това е едно от най-неприятните състояния, които човек може да преживее. Първият панически пристъп често ни травмира и занапред – остава предварителното очакване, че може да се случи отново. И, да, най-често се случва отново, тъй като дори да променим причините, които водят до тези по-силни реакции към стреса, иска време и постоянство, за да се нормализира нервната система.
Съвсем закономерно, хората първо се втурват към личните си лекари, кардиолози, невролози, психиатри – най-често в този ред. И с право! Препоръчително да се изследват хормоните, често витамин Д и Б12 (недостигът им се свързва с депресивни и тревожни състояния), да се види сърдечния мускул.
Медикаментите не бива да бъдат единственият избор. Лекарствата могат да понижат тревожността, но няма да решат първопричините, ако състоянието не е ендогенно /дори и тогава психотерапията помага/ За да се открият причините, трябва да се изследва начина на мислене и поведение, нашите убеждения, вярвания, ценности и начина ни живот като цяло.
Пристъпът на паника представлява вълна на нарастваща възбуда, която най-често идва „като гръм от ясно небе“ или в отговор на някаква плашеща мисъл. Много често се появява и в момент, в който човек е отпуснат и относително спокоен.
Телесните симптоми могат да включват сърцебиене, стягане в гърдите, задух (недостиг на въздух), усещане за задушаване или чуждо тяло в гърлото (буца – т.нар. глобус хистерикус), световъртеж, слабост, изпотяване, тремори или изтръпване на крайниците. На база тези телесни усещания се прибавят и чисто психични реакции – усещане за нереалност (дереализация), силно желание за бягство от мястото, страх от полудяване, от смърт или от неконтролируемо поведение.
Истината е, че паниката е напълно естествена телесна реакция към стрес, която се появява извън нормалния си контекст. Когато бъде застрашен живота на който и да е бозайник, инстинктивната реакция е „бий се или бягай“. Или замръзни. В природата животните се правят на умрели, за да оцелеят, да не бъдат изядени. Тези реакции са необходими за оцеляването при застрашаващи живота ситуации. Наблягам: пряко застрашаващи живота ситуации.
Да речем, че на разходка в гората срещнете мечка. Ще усетите внезапен прилив на адреналин, придружен с чувство на страх и много силен и логичен импулс да избягате. В този момент в тялото ви ще се осъществят много реакции като:
- Ускоряване на пулса,
- Ускоряване на дишането,
- Стягане на мускулите,
- Свиване на артериите и по-малък приток на кръв към дланите и стъпалата,
- По-голям приток на кръв към мускулите,
- Освобождаване на складирана захар от черния дроб в кръвообращението (бърза енергия),
- Засилено изпотяване…
Приливът на адреналин и притокът на кръв към мускулите увеличават бдителността и физическата ви сила. Ако тези реакции не са толкова бързи, няма да избягате навреме.
При пристъп на паническа атака тялото ви преминава точно през същите реакции, както при истинска животозастрашаваща ситуация.
Защо, обаче, преживяваме разни житейски ситуации като мечки, тоест като животозастрашаващи? Защо се случват и докато просто докато си почиваме, или стоим на опашка в магазин, или сме сами вкъщи? Незнанието, неспособността да си обясним реакцията на тялото, прави всичко това още по-плашещо.
Твърди се, че при хронично активиран симпатикус (дял от автономната нервна система, който отговаря за мобилизацията) организмът е трудно способен да „включи“ парасимпатикуса (който отговаря за отпускането). Друго твърдение е, че винаги има някакъв стимул за отключването на състоянието, дори той да не е очевиден в момента (някаква асоциация със заплашителност и т.н.). Смущения в различни мозъчни части, като локус церулеус, който е основен източник на норадреналин, също оказват влияние при паническите атаки. И т.н.
Тук идва страхът. И така се попада в спиралата на нарастващата паника.
„Щом се чувствам толкова зле, сигурно съм в опасност“. От там по-силният страх още повече усилва паник атаката. „Щом няма видима външна опасност, то тя трябва да е вътре в мен“.
Съвсем обичайно хората предполагат някоя от следните сценарии или всички:
Сърцебиене – Ще получа инфаркт, ще умра.
Задушаване – Ще спра да дишам и ще се задуша.
Световъртеж – Ще припадна.
Дезориентация или чувство на нереалност – Полудявам.
Непослушни крайници – Няма да мога да вървя, Ще падна.
Като цяло – Ще загубя контрол над себе си.
Всичко това е продукт на въображението ви! Силната телесна реакция НЕ означава, че това е опасна реакция. Кихането също е доста силна телесна реакция. Тялото е устроено да се „паникьосва“, за да може бързо да се мобилизира за бягство от ситуации, наистина опасни за оцеляването.
Нека обясним някои битуващи митове за ПА:
- ПА не може да предизвика сърдечна недостатъчност или инфаркт
Сърцето ви може да издържи много повече, отколкото си мислите. Здравото сърце може да бие дори с 200 удара в минута дни наред, без да се увреди, особено при тренирани хора. Ако му позволите този момент, ще видите, че накрая то ще се успокои. Жените в предменопауза знаем какво значи сърцебиене с часове 😊
При пристъп на паника сърцето ви може да препуска, да усещате ударите му, да пропуска удар или да бие извън ритъм. НИКОЙ от тези симптоми НЕ СЕ ВЛОШАВА от движение или физическа активност. По време на истински инфаркт най-обичайният симптом е постоянната болка и натиск в центъра на гърдите. Може да има препускане или силни удари, но те са по-маловажни от болката.
Нещо повече – болката при заплашващ инфаркт се влошава при усилие и намалява в покой, което е обратно на усещанията при ПА.
- ПА няма да доведе до спиране на дишането и до задушаване
При стрес мускулите на врата и гърдите се стягат и намаляват дихателния капацитет, дишаме повърхностно и ускорено, което пък може да доведе до хипервентилация (замайване, световъртеж). Усещането, че не можете да дишате, при ПА е подвеждащо: Имате вроден рефлекс, който накрая ще ви принуди да дишате, ако не получавате достатъчно кислород (дори да не искате да дишате – пробвайте да задържите дъха си една минута и вижте какво ще се случи). Ще отворите уста и ще поемете дълбоко въздух дълго преди да стигнете до състояние, в което да припаднете от липса на кислород. А дори да припаднете, незабавно ще започнете да дишате, защото дишането е едновременно и волеви (можете да му влияете), и автономен процес, т.е. автоматичен (не можете да му влияете).
- ПА няма да ви накара да припаднете или да загубите равновесие
Замайването може да събуди страх от припадък. Притокът на кръв към мозъка ви леко намалява, най-вероятно защото дишате твърде бързо и плитко (хипервентилация). Това НЕ Е опасно и може да премине, ако дишате бавно и вдишването е по-кратко от издишването, за предпочитане през носа. Разходете се. Не се борете със замайването. Тъй като сърцето ви бие по-ускорено, в действителност засилва кръвообращението и няма как в този случай да припаднете.
Възможно е напрежението да въздейства върху вътрешното ухо, което регулира равновесието. Това усещане ще отмине и е малко вероятно да е толкова силно, че да паднете.
- Няма да паднете, когато усещате „омекване на краката“ при ПА
Адреналинът, освободен при ПА, може да разшири кръвоносните съдове в краката ви, вече казахме, че кръвта се съсредоточава в мускулите и е възможно да не циркулира добре. Това поражда усещането за слабост и страха, че няма да можете да ходите. Бъдете сигурни, че това е САМО усещане, краката ви ще ви носят също толкова добре, както винаги.
- Не можете да „полудеете“ при ПА
При ускорено дишане е нормално артериите да се посвият, което води до намален приток на кръв към мозъка. Никой никога не е губил ума си от ПА, въпреки митовете. Колкото и да е неприятно, чувството за нереалност ще отмине и е безопасно в случай на ПА.
Като правило хората НЕ губят разсъдъка си толкова внезапно или спонтанно. Психическите разстройства се развиват много бавно в течение на години. Дори при острите психотични епизоди като правило има предшестващи сигнали във времето – в поведението, в мисленето… Хората с психически разстройства не си задават въпроси като „полудявам ли“, те приемат усещанията и мислите си за нормални. Малко повече разказвам в клипа ми за натрапливите мисли.
- Няма да загубите контрол над себе си в резултат на ПА.
Ако трябва да сме честни, сетивата и бдителността по време на ПА са изострени по отношение на целта „бягай“. Изострени сетива, повишена бдителност и прочее са си доста сериозни маркери за всъщност повишен контрол, а не загуба на такъв.
И сега се замислете: когато сте много, много влюбени, дали в определени моменти не усещате точно същите физически симптоми? 😊 Да, защото и при двете състояния има сериозна активация на симпатикуса и прилив на адреналин и кортизол. Та… паник атаките и повишената тревожност се преборват успешно, ако се отстранят причините – мисловни и поведенчески, довели до появата им.
Аз съм Нина Николова, психолог и терапевт, и в секция Психосоматика и тревожност можете да откриете и статии, посветени на най-масовите причини за повишената тревожност.