Човекът цел или средство в кабинета на терапевта?!
Или когато удължим часа за консултация против стандартите на добра практика.
Правя това видео с ясното съзнание как ще прозвучи, но нося отговорност само за това, което казвам, не за това, което някой би разбрал, колкото и ясно да обяснявам.
Човекът в терапевтичния кабинет е цел, не е средство, но не е и цел на всяка цена, защото вместо да изпишем вежди, да не вземем, че да извадим очи.
Често клиентите казват, „Не ми стига времето. Трябваше да запазя и следващия час“. Макар и рядко, има хора, които откровено показват раздразнение, дори граничещо с грубост на моменти, че определеното време не е стигнало. Не е стигнало. Но за какво? За неговите разбирания на клиента – за това как протича… какъв е процесът.
Всички имаме очаквания, всички имаме опити за контрол над неща, които не разбираме, ама си има и своите граници, защото всичко, което е в недостиг или излишък, всъщност вреди. Та без излишна захар, нека да си кажем някои неща.
Повечето хора имат проблеми главно с очертаване и спазване на границите – и своите, и на другите; също със структуриране и оптимизиране на времето си. Времето също е граница.
Връщам се на старата максима. Един терапевт може да отведе човека само до там, докъдето самият той като терапевт е стигнал. Какво ще рече това?
Удължавайки своеволно времето с клиента в кабинета, когато това не е нужно (например клиентът има инсайт, някакво прозрение, или много силна емоция, която се проявява и се отработва точно в момента, а е дошъл край на часа) Та удължавайки своеволно времето, особено в опит терапевтът да се докаже, терапевтът всъщност учи или затвърждава в клиента си следните поведения:
Давайки повече от определеното време без истинска причина, терапевтът затвърждава в теб, че имаш право да контролираш живота по своя си невротичен начин, неприемайки реалността, тоест границите на другите. И именно това ти неприемане на реалността, на действителността всъщност те е довело до търсене на психотерапевтична помощ.
Давайки повече от определеното време без важна причина, терапевтът затвърждава в теб, че имаш право да продължаваш да се разпиляваш, тоест да подкрепяш неефективността си, да не цениш своето собствено време, отредено ти в кабинета, отредено ти в живота, то е едно и също.
Давайки повече от определеното време без истинска причина (споменахме вече какви са) терапевтът затвърждава в теб, че имаш право да продължаваш, да не можеш да толерираш тревожност и несигурност и да искаш всичко тук сега, веднага на момента, включително и илюзията да се справяш с проблемите си веднага, сякаш това е еднократна процедура. Сякаш някой ти прави маникюра, а не е процес с натрупване, който отнема време и си има своята скорост, без значение какво ти се иска на теб или на самия терапевт (ако и той самият е невротичен).
Давайки повече от определеното време, без истинска важна причина, терапевтът затвърждава в теб, че имаш специалното право да определяш терапевтичния процес и по структура, и по продължителност. Тоест, животът трябва винаги да се подчинява на теб, а не понякога и ти на него (даже по-често). Ако ти знаеш как, кога и от какво имаш нужда, а и как се прави в живота, то за какво ти е всъщност тогава терапевт?
Давайки повече от определеното време без истинска причина, терапевтът затвърждава в теб, че ти си прав да продължаваш да използваш само инструментите, които владееш в отношенията си и да смяташ, че тези инструменти са достатъчни, а за човек с чук всичко е пирон. Вместо например да спреш да опитваш да будиш жал в терапевта та той да ти дари повече време за тая цел. Да, ще ти хареса. Да, ще те накара да се почувстваш много специален, но няма да те промени. няма да те научи на трион, отвертка, ъглошлайф, ще си останеш само с чук. Тоест няма да те научи на ново, по-адекватно житейско поведение, за да може да бъдеш по-гъвкав живота си.
И когато утре влезеш отново в реалния живот и хората ти наложат граници, разбира се, ти няма да знаеш какво да правиш и отново ще се чувстваш обиден, възмутен, нещастен, като човек, който борави само с чук.
Терапевт, който прави всичко, което описах, без да има ясна причина за това, съзнателно или несъзнателно ползва клиента си като средство и затвърждава собствената си невротичност и неотработена малоценност, но на гърба на клиента. Да не забравяме все пак, че психотерапията всъщност е кумулативен процес, тоест действа с натрупване. Изграждат се нови невронални връзки в хода на психотерапията в тоя наш мозък. Това се нарича невропластичност. За да се случи обаче невропластичност, ние трябва да преспиваме, да спим, тогава и мозъкът рестартира.
Тоест и шест часа терапия един след друг да му правите на някой човек, всъщност той много бързо ще блокира този клиент. Терапията няма да е ефективна, ама иначе ще си кажем нали, какъв велик терапевт съм аз. Шест часа тука му правих терапия.
Затова има стандарти на добра практика, без значение какво смятат и клиентът, и терапевтът.