В много отношения семейната работа е целенасочен труд – това, което е породило конфликта, да бъде осъзнато, да могат да бъдат възприети различни алтернативни решения, които хората, преди да отидат на терапия, най-вероятно въобще не са виждали.
Аудио можете да слушате ТУК.
Терапевтът има за цел да подпомогне тези хора да придобият една по-богата палитра от възможности, средства и интерпретации, да впрегнат творческия си потенциал в създаването на нов модел, проект, който да се адаптира към непрекъснато променящите се условия на живот на хората в двойката. Точно така – непрекъснато променящи се условия – животът не търпи стаза, всичко и всички се променят, въпрос, обаче, на посока и скорост. Ама само ако искат и са готови да полагат труд! Ако партньорството вече не се приема като важно, усилия няма да се полагат.
Та понякога има и болезнени решения – решение, че нямаме потенциал да постигнем това, което удовлетворява в някаква степен и двамата… Връзката има смисъл дотогава, докогато може да обслужва и двамата участници в нея, тоест да бъде стимул за развитие и просперитет на двойката (духовно, емоционално, материално). Когато няма потенциал, когато няма споделеност, физическа и емоционална интимност (просто казано“телевизорът е по-интересен“, „колата в гаража има повече нужда от мен“ и прочее), връзката приключва. Дори партньорите да останат заедно, връзка няма, има съжителство тип съквартиранти, всеки със свой живот, свои мечти, цели, развитие, социализация, връзки.
Ако нямате потребност да говорите с партньора си, или се ограничавате до „служебни“ разговори тип какво ще се купува, има ли хляб, повърхностно разменяне на някаква информация, но не сте свободни да говорите за себе си и своя вътрешен свят, ако нямате потребност да го докосвате, да го прегръщате, да се грижите понякога за него дори когато той може и сам, ако нямате потребност да прекарвате качествено време заедно (в една стая не означава непременно заедно!), и сте установили, че няма потенциал за справяне със ситуацията, значи имате твърде различни потребности и няма смисъл да се мъчите взаимно, защото ей така се раждат бисери като „продавам диван с мъжа на него“ или „завързах жената на един мост, откраднали въжето, нея оставили“
Стабилната връзка (по д-р Иван Кацаров) се гради на :
– споделеност в преживявания/изживявания (пътувания, разходки, хобита, разговори, заедност, интерес един към друг, споделяне на лични, интимни чувства, емоции; признаване на уязвимостта като форма на доверие, търсене на помощта на другия…); Ако преживяванията ви, обаче, са само заедно, без да включват други хора, вероятно сте зависими/съзависими. С две думи, без личен живот не може. Защото ако човек означава целия свят за някого, то вторият просто няма свой свят – а това тежи като воденичен камък на партньорския врат.
– споделени ценности (тук е дълга и много индивидуална тема, но неотменно включва свободата); както казва един прЕател – важно е да си напаснете неврозКите.
– споделени отговорности (къщна работа, деца и т.н.).
Всеки по-сериозен дефицит в някое от трите звена има своите последствия – суха, скучна връзка и паралелни връзки; повърхностна връзка без чувство за стабилност и т.н., и т.н.
А честно казано, наруши ли се един от трите показателя, нарушават се и другите. То е като трикрако столче – махнем ли единия крак, пада цялото…
Така че развивайте и личния си живот (ведно със самата си личност), преди да се претопите в посока, обслужваща единия участник във връзката. Така ще взимате осъзнати решения.
Ако изпитвате затруднение във връзката, може би е добре да започнете от промяна на самия себе си. Можете да прегледате и други материали на тема личностно развитие или да потърсите колега.