Това е „любимият“ период на много родители. Периодът на „НЕ“, на тръшкането, пищенето, хапането, различните страхове и т.н.
Аудио на статията можете да чуете ТУК.
Конфликтът за решаване е тенденция към самостоятелност срещу вина, срам, съмнение, нерешителност.
Тук основната задача е формирането на автономия (относителна разбира се), като под автономност се разбира поведенческа самостоятелност. Детето посяга към предмети по собствено желание и според реакцията на възрастните се определя дали това дете ще продължи в живота като смело, инициативно, или ще се превърне в страхливо и нерешително, ако се активира негативната тенденция. Детето трябва да се научи да се грижи за себе си по определен начин, да изпълнява някои хигиенни навици и регулира отделителната дейност. Ако в този период възникне проблем, то в следващия трети период основната задача, а именно развитието на инициативност, ще бъде осуетена.
Ако в човек се активира до предел автономията, тоест всичко, към което посегне, му се дава веднага, може да го пипне, скъса, бутне и т.н. и всякакви други неща да му се позволяват безпрекословно, у него ще се формира такава нагласа и цялостно отношение към света, че то няма да има абсолютно никакви задръжки в живота, ще прави всичко, каквото пожелае, ще посяга към всичко, което му хареса, ще посяга на всеки и ще му прави, каквото си поиска. Тогава се формира неадаптивна склонност, нагласа, която Ериксън нарича импулсивност като крайна невъздържаност, неконтролируемост, безконтролност в поведението. Виждали сте родители, които позволяват всичко, просто „мир да има“ – това е бягство от отговорност и е в пречка на бъдещото развитие на детето. Съзнанието обича реда и правилата, в противен случай става хаос. Деца, оставени на собственото си развитие, без авторитетност от възрастния, няма да развият нужната психоемоционална зрялост.
Възпитанието бива либерално, авторитетно, и авторитарно. Крайният неолиберализъм видяхме всички докъде доведе. Като чуете авторитарност, си представете Хитлер, Чаушеску и т.н. Авторитетният стил е правилният стил на възпитание. Ще има отделна статия за стиловете възпитание.
Детето в този период вече трябва да гледа на себе си като на отделен човек, но все още зависим от родителите си. Ако родителите не го притискат, не му „помагат“ до степен изземване на дейността, то детето ще развие усещането, че има контрол върху себе си, тоест има тялото си, импулсите си, вещите си, но няма контрол върху вещите на другите, ще знае какво може и какво не може, но няма да се притеснява да опитва, нито ще упорства, когато нещо не е разрешено. Не притискайте детето да споделя с всеки всичките си играчки, учете го, че има право на своето мнение и своите вещи, но му обяснявайте и последствията. Ако например детето сподели, че никой не иска да си играе с него и да му дава нещата си, напомнете му, че то самото не дава играчките си.
Ако родителите го притискат и бързат да направят всичко за детето сами, го обезвластяват, то не може да развие способности, съответно расте срамежливо, неуверено и нерешително, също и ако твърде много му забраняват (виж статията ми за „Помощта и намесата“). Ако се активира твърде силно негативната тенденция в този случай, детето ще расте страхливо, предпазливо, нерешително, компулсивно (тоест ще иска всичко да е подредено и организирано до съвършенство). А и при такъв засилен родителски свръхконтрол, можете да очаквате тежък бунт в пубертета.
Така че за да има баланс, детето трябва да развие воля, тоест да контролира и различава собствените желания, да взема решения и да се учи да се справя с разочарованията (да има правила и да знае, че не всичко е позволено). Контролът на собствените импулси и желания, възможността за отлагане на удоволствието е признак на зрялост. Не забравяйте, обаче, че дозата прави отровата – не изпадайте в крайности, потискайки системно себе си. Познавате свръх потиснати възрастни, нали? А и такива хора, които не умеят да контролират емоционалните си изблици… Тук напомням, че физическата възраст не е непременно еднаква с психоемоционалната.
В този период е добре и да се наблегне и на емоционалното възпитание – детето има право на всякакви чувства, назовавайте ги пред него, за да му помогнете да изгради съответната връзка със собствените емоции, също така предлагайте и по-градивни начини за изразяването им, вместо деструктивно поведение.
Ако имате нужда от по-обстойни съвети и насоки, за да отгледате уверено и емоционално интелигентно дете, можете да потърсите помощ.