Трети период съвпада приблизително с предучилищния период от живота на децата – от около 3 до 5-7 години.
Аудио на статията за периодизация 3 по Ерик Ериксън можете да чуете ТУК.
Тук това, което трябва да се реши като конфликт е инициативност в поведението (която се проявява най-често чрез играта) и чувството за вина, което възниква при неадекватна реакция на възрастния, когато детето допуска грешки между правилата и нормата.
През тази възраст детето става още по-любопитно и подвижно, речта се развива, също и любопитството, но е необходимо и да усъвършенства способността за контрол и отговорност. Това е периодът на „ЗАЩО?“ Детето е лесно възприемчиво и внушаемо. Често родителите се оплакват от безбройните въпроси от най-различно естество, които им задават децата, което, от друга страна, е чудесна възможност за сверяване на часовника на самите родители.
Понякога чувам: „Ох, забравили сме да мечтаем, откъде да знам има ли и жълти камъчета на ей онази звезда там“, „Е, как сега да му отговоря защо щъркелът все носи мъжки бебета на съседа и защо съседът просто не се обади на шефа на щъркелите да помоли за женско бебе“. Впрочем тук трябва да се внимава с обясненията – за раждането, за смъртта (абстрактното мислене и концепцията за време не са съвсем развити), но и не измисляйте фантастични приказки за щекотливите въпроси.
Ако ви е трудно с някои въпроси, може би самите вие още нямате ясна концепция за някои житейски феномени. Също така отговор тип „Защото така!“ автоматично отхвърля детето. Отговори тип „Още си малък да разбереш“, „Като пораснеш ще разбереш“ дават невербално послание към детето „Ти си глупав“. Не че не е вярно, че много неща се проумяват чак като пораснем и минем през тази опитност, тоест тогава наистина ще разберем, след като го преживеем, но винаги можете да обясните нещо по-простичко и частично ако се налага, без да лъжете.
Ако искате от детето да изпълни някаква задача и то поиска обяснение, а вие кажете „Защото така съм казал“ влизате в авторитарния стил на възпитание – неясна заповед. Който сляпо следва заповеди, без да ги разбира, знаете докъде стига.
Ако сте поуморени от безбройните детски въпроси, винаги можете да кажете: „Сега мама има да свърши нещо, малко по-късно ще си поговорим и ще отговоря на всичките ти въпроси“ – по този начин учите детето и на уважение към чуждото лично пространство и време. Ако не знаете отговора на някой въпрос – живеем в ерата на интернет – можете да потърсите отговора ЗАЕДНО с детето, по този начин го учите на инициативност.
Няма нищо лошо понякога просто да кажем „не знам“, но е по-добре това „не знам“ да бъде придружавано с „ще потърсим, ще проверим, ще попитаме“. Също така е добре преди да дадете отговори, да попитате детето: „А ти какво мислиш?“ и при нужда да внесете корекция след това. Разбира се всичко това са общи насоки, необходим е баланс в поведението си, тъй като в крайна сметка ако посветите ежедневието си на това да го играете гугъл за детето си, да стоите нащрек и в очакване за всяко негово действие или въпрос, рискувате да го възпитате да смята, че светът се върти само заради него, а в този период това вече не е опция, детето не е безпомощно бебе.
Вече казахме, че водеща дейност е играта. Децата се учат да бъдат разнообразни и инициативни в своето поведение, изобретяват разни неща в играта. Най-различните форми на инициативност на детето, когато получат подкрепа от възрастните хора, ще го направят деен и смел в поведението си човек.
Обратното – ако за всяка детска непредпазлива, неточна постъпка непрекъснато се търсят грешките му и се критикува и съветва, дори да не е грубо, но все да бъде тласкано уж към хубавото, съвършеното, то има вероятност у него да се затвърдят отрицателни чувства – а именно, че е неуспяло, некадърно, виновно, не харесвано. Ако вместо подкрепа на поведението, то получава намеци, че не се справя, то това ще закрепи у него пасивната стратегия на поведението и то ще се превърне в нерешителен човек, докато надделяването на позитивната стратегия ще го направи решителен и инициативен човек.
Важно е и как се внася корекция в поведението му, ако има нужда от такава. Ако детето ви е взело кълбо с прежда и е овързало творчески мебелите, вие влизате в стаята, виждате несметни метри нишки и възли, ахвате сърдито и започнете да му се карате, посланието е само едно – направил съм нещо лошо, не ме харесват. Или е разглобило играчката на безчет малки парченца, за да види какво има вътре и се опитва да бъде майстор като тати, а родителят започва: „Ти знаеш ли колко пари струваше, повече няма да ти купим такава, как можа да я СЧУПИШ, РАЗВАЛИШ!…Или „Ох, стига тичай като кон, вдигаш адски много шум!“
Ако в този период родителят буквално окастря всяка творческа проява на детето, то тук е моментът да вметна, че човек е творец – преди всичко. Творим живота си, не само изкуство. Това, смятам, дава определени изводи за бъдещата творческа способност на този вече пораснал човек, за житейската му креативност, инициативност, любопитство, спонтанност…
Ето пример: Детето е нарязало с ножица лист хартия на стотици малки парченца из къщата. Вместо да му се карате и викате, да го наричате с разни епитети (което за съжаление съвсем не е рядкост), тоест да подкопавате крехкото му и без това самочувствие, да му вменявате вина и да се чувства неодобрено, тоест необичано, спокойно му кажете: „О, някой се е забавлявал, тази игра обаче има втора серия – събиране на листчетата“. По този начин го учите на отговорност. Ако постъпката му наистина не е хубава или обществено приемлива, можете да му кажете това. НО много важно е тук да спомена, че има разлика между „Това, което направи, не е хубаво“ и „Как може да си толкова лош“ – едната оценка съди постъпката, другата съди цялата личност, което е недопустимо! Ние всички правим и добри, и не толкова добри или правилни неща, но етикетът върху цялата личност оставя трайни психични следи в детето, особено ако този епитет идва от първите богове в живота му – неговите родители. Така че – съдим постъпката, а не човека.
Ако в тази възраст безпрекословно надделее позитивната тенденция и у детето непрекъснато се формира инициативност, то ще стане един много смел и решителен човек, обаче ако тази тенденция надхвърли някакви рамки и се формира в крайност – когато порасне, детето ще се превърне един непреклонен човек – него нищо и никой не може да го спре (включително в морален аспект). Това се изразява и чрез авантюристично и безотговорно поведение, защото знаем, че съзнанието обича реда и правилата, тоест редът и правилата внасят ред в хаоса, но знаем и че дозата прави отровата.
Ако надделее негативната тенденция вместо трудолюбието и инициативността, детето непрекъснато ще преживява невротично чувството за вина с всички произтичащи негативни последици. Знаем, че вината е разяждащо и най-вече пасивно чувство, а пасивност е обратното на инициативност.
И да завърша с нещо важно – тук водеща е наистина двигателната дейност. Не очаквайте от детето си да стои като сфинкс на дивана с часове, тормозейки мозъка си пред таблет, само и само на вас да ви е тихо и спокойно. Това „купуване“ на спокойствие ще ви излезе скъпо на по-късен етап. Има много по-полезни начини да си осигурите малко тишина и спокойствие, по този начин ще научите детето и че не е само на този свят, около него има и други хора, които имат нужда от малко почивка.
От друга страна основна грешка на много родители в този период е, че се стремят по всякакви начини да осигуряват забавления и игри на детето си. Дозирайте и тук намесата, защото в крайна сметка това е периодът на развитие на инициативност, но инициативност у детето, а не у вас.