В четвърти период по Ериксън конфликтът за решаване е между тенденциите към трудолюбие и малоценност.
Аудио на статията можете да слушате ТУК.
Главната цел на този стадий е формиране на компетентност, съотносима към възрастта, базираща се на осъзнаване на собственото майсторство, развитие на общите способности и практически навици, тоест аз съм това, което съм научил, което мога.
През този период детето излиза извън пределите на семейната среда, започва училищен живот. В живота му навлизат и други важни хора като учителите, приятелите, съучениците. Това е времето на систематично обучение и смяна на чистата игра с усещането за вършене на работа. Детето започва да овладява значими за обществото навици, за него вече са много важни отношението и оценката и на други хора, освен семейството.
В този период детето се занимава с най-разнообразни познавателни задачи в училище, старае се да направи всичко добре, да положи основите и на грамотността в началото на периода. Ако то, обаче, не получава достатъчна и адекватна подкрепа за дейността си и не получава уважението на родители, учители и връстници, може да развие чувство за малоценност или неадекватност.
Във възпитателно отношение ако у децата надделее позитивната тенденция, те ще свикнат да се трудят, да бъдат изпълнителни, но също така ще се формира една обща нагласа – винаги да опитва, да пробва, да полага усилия. В крайна сметка това дава резултат – или прекрасен, или подобаващ, или никакъв като крайна цел, но тук е важен опитът.
Позволете им да грешат, защото в живота грешки няма, има опитност. Насочвайте само тогава, когато е необходимо, не е нужно всичко да се случи веднага, на момента. Дайте нужното време на детето да преосмисли и да опита по нов начин. Не го сравнявайте с други хора, то ще го прави самичко така или иначе (виж статията за Сравняването).
Ако надделее негативната тенденция, децата ще се страхуват да се занимават или няма да полагат старание или усилия, ще вървят по линията на най-малкото съпротивление.
При баланс между двете тенденции с превес на позитивната, у децата се формира качество като трудолюбие – позитивното качество е наречено от Ериксън компетентност, тоест имат изградени добри навици, отношение към нещата, чувство за отговорност, изпълнителност.
Но ако категорично надделее позитивната тенденция, тогава се получава неадаптивна склонност към ранно и тясно специализиране. От ранна възраст децата се занимават с преследване на големи цели, например детето да стане съвършен музикант, шампион в спорта и т.н., но историята познава такива тясно специализирани гении с доста празнини в други аспекти от личностното си развитие. Разбира се, че всяко нещо струва друго нещо и най-трудно е човек да се научи не да постига, а да губи и да пуска, но все пак търсим баланса.
Важно е тук родителите да не забравят, че става дума за дете – тоест трябва да има игра. Периодът на преход към училищна дейност е достатъчно стресиращ, в смисъл, че изисква бързо наработване на нови ресурси в детето, така че бъдете внимателни.
Чести грешки тук са твърде големия натиск към детето откъм уроци и усвояване на знания. Достатъчно е, че половин ден са на училище, още половин – на занималня. Все още имат голяма нужда от игра и двигателна дейност. Друга грешка е честото повтаряне на „Вече си голям, трябва да бъдеш по-отговорен“, „Имаш много за учене, как ще успееш и т.н.“. Не плашете излишно детето, предавайки му вашата тревожност. Мозъкът му, ако трябва да сме честни, е много по-отворен към новото и запаметява много по-бързо от този на зрял възрастен.
Една от най-големите глупости, която често правят възрастните, е да учат детето да смята и пише като второкласник, още преди да е влязло в предучилищна. Разбирам, че влизайки в клас, вероятно ще бъде „бялата врана“ – всички други ще са по-напред със знанията и това ще развие у него известни малоценностни преживявания. От друга страна обаче има и момент на скука, всяко нещо има времето и мястото си в обучението и в живота.
Така че дозирайте знанията вкъщи. Когато чуя в кабинета как родителите с гордост съобщават, че 4 годишното хлапе чете гладко, събира двуцифрени числа, вече захапва таблицата за умножение и т.н., често казвам – защо не го запишете и на пиано, на плуване, на детска йога и на английски?… Това дете кога има време да играе?…
Тук е моментът да допълня, тъй като пропуснах в предишния период. Слушайте детето си, но така, че да го чувате. Не омаловажавайте проблемите му, тъй като то няма нито вашата опитност, нито психичната ви зрялост. За едно дете може да е огромен проблем спуканата топка, то наистина го преживява като криза. Забързани и уморени, забравяме, че децата не възприемат света и преживяванията си като нас, нито разсъждават като нас. Давайте му кураж и личен пример, в противен случай ще посеете бъдещото потискане на емоциите и несподелянето на страданието. Не забранявайте емоциите тип „Стига плака, какъв мъж ще станеш, като пораснеш“. (Впрочем като порасне, един такъв мъж, на когото е забранявано да бъде автентичен в емоциите си, ще изразява тъгата си през гняв, представяте ли си!!! Възпитавайте в себе си и в него емоционална интелигентност.
Все още чувам деца да казват „Хаха, Митко плаче, женчо!“ Тези присмехулничета вече са осакатени от възпитателите си, и то на много нива! И е ясно от кого са усвоили тези „ценности“ и поведение. Плачът НЕ е слабост! Плачът изразява емоция точно както и смехът изразява емоция. Но за да споделят емоциите си, трябва да учим децата на емоционална интелигентност, респективно трябва да я развиваме в нас самите.
Ако още от началото на този период децата имат трудности, това означава, че има пропуски в предишния период – няма как да се развие трудолюбие и компетентност, ако е потисната инициативността. Ето доказателство за това, което често казвам в кабинета – физическата възраст и психоемоционалната възраст съвсем не е нужно да съвпадат. А следващият период е пубертетът, а все по-често виждаме напоследък колко много тийнейджъри с проблеми има. Само че да си измием ръцете от отговорност, прехвърляйки всички проблеми на „пубертетска криза“ е най-малкото невярно, тъй като почвата за пубертета се подготвя до него, а не в него.
Ако изпитвате трудности в отношението и възпитанието на детето, можете да потърсите помощ.