Днес ми се иска да поговорим защо всъщност в някои отношения все още живеем в Средновековието (да не стигам до праисторически времена) и пълни с предразсъдъци смятаме, че посещение при психолог, терапевт и въобще специалист, занимаващ се с психичното здраве, е срамно, смешно, алабализъм и т.н. Разбира се няма да обхвана всички аспекти, но поне най-масовите.
Аудио на публикацията можете да чуете ТУК
За съжаление или за радост поне на по-осъзнатите от нас, медицината отдавна е доказала, че в условия на стрес отделяме хормони – кортизол, адреналин и т.н. (Можете да прочетете в интернет, знам, че обичате да го правите, но както беше казал някой – внимавайте, че се умира от печатна грешка). Въпросът е, че своего рода нашите хормони ни управляват, оказват влияние върху целия организъм. Няма нужда да напомняме, че психиката е част от нас. И посещението при психолог всъщност означава да работим с този стрес, да придобием умения, да редуцираме, да държим под контрол, тоест на едно добро ниво тези стресови хормони. Защото на всички нас се случват лоши неща, но това, което е важно за стрес хормоните, всъщност е отношението ни към случващото се.
Ако го приемаме по-трезво, мъдро и зряло, няма да бълваме толкова стресхормони. Кортизолът компрометира имунната система, защото например влияе на защитната лигавица на стомаха, на СЧТ. Знаем без защита какво прави със стомаха солната киселина. (не че и на нея не влияе). Огромната част, по спомен към 80% от имунната система се генерира в червата. Тоест ако СЧТ не работи адекватно, какво се случва с имунната система? Така че от едни дълготрайни негативни емоции, от силен стрес да го кажем, вижте всъщност какво може да се случи и то се случва. Огромната част от гастритите са на „нервна почва“ например – неоспорим факт. Със сигурност нямате идея колко гастроентеролози изпращат пациентите си и при нас психолозите накрая.
Все още ЗК не покрива услугите на психолози и психотерапевти. Дълбоките причини и лобизъм няма да засягам. Затова и масово се прекалява с психиатрично лечение, тоест медикаментозно в случаи, в които проблемите са напълно решими чрез консултации или психотерапия.
Психотерапията всъщност ползва невропластичността на нервната система, способността да учим и да автоматизираме. Спомнете си как сте се учили да връзвате връзките на обувките си – постепенно, с много опити, раздразнение – стрес. Сега, обаче, не изпитвате никакъв стрес, когато го правите, даже не го и мислите – автоматизирано е, тоест изисква минимално усилие.
Ако не умеете да карате колело и сега трябва да се учите, с усилие, ще сте под стрес. В момента, в който стане рутинно, няма да изпитвате тревожност, респективно да изливате кортизол, адреналин.
В терапевтичния процес е грубо казано същото – (създаваме нови невронни вериги и мрежи) учим се на нови действия, променяме вредни навици в общуване например, променяме светоусещане и т.н. до степен, в която спре да ни вреди. Учим се да поемаме отговорност, от своя страна това е пряко свързано със самооценката(самочувствието), а човек с добра самооценка не страда толкова от новите предизвикателства на живота, защото е по-подготвен.
Скъпа ли е терапията като инвестиция в себе си? Зависи от ценностната система и приоритетите. За един човек 40-50 евро за психотерапия са много, но за маникюр или парти са малко… За един пушач 4 евро на ден за кутия цигари са малко, но за час терапия веднъж седмично (което е общо взето достатъчна норма като посещение) са много.
В белите страни хората ходят дори профилактично при психолог или терапевт, защото… ние всички решаваме ежедневно проблеми, дори да посегнеш към шишето с вода, независимо, че е автоматизирано действие, мозъкът трябва да обработи, подаде сигнали, да се задействат мускули и т.н. Разбира се, вие не мислите в момента точно какви сигнали да подадете на ръката си…
Ежедневно решаваме проблеми. Проблемът не е в това да имаме проблеми! Проблемът е в това, когато зациклим, тоест дълго време ние стоим в определен проблем и не знаем какво да направим, когато нямаме автоматизиран процес и опитност или нямаме ресурс да се справим с постъпващите житейски стимули.
Или пък точно обратното – действаме автоматично, на база стара опитност. Само че ако тогава тази реакция е свършила работа, това съвсем не означава, че и сега ще е адекватна, особено пък в дългосрочен план. Та когато зациклим, тогава дистресът е повишен, от там вече знаете частично какво се случва. Та иска действие, с мислене само не става.
Триада на промяната – да го измислим, да го изговорим, обсъдим, споделим и да предприемем действие, за да има промяна. Няма никакво значение, че искам да съм щастлив и говоря за това – няма да съм щастлив, докато не предприема действия в тази посока. Защото тези хора, които в живота само мислят и приказват, а нищо не правят – ние ги наричаме дървени философи. Като психолог онлайн и в кабинет в Пазарджик непрекъснато се срещам с хора, уплашени да действат… А всичко това е процес! Изисква време.
Нито един от нас не се е научил да ходи или пише от първия опит. Важно е да отбележа, че в кабинетите си ние НЕ правим процедури – това не е масаж и…готов си. То… дори в масажа, лечебния, се искат повече процедури. Психотерапията и промяната са процес, маратон, не спринт.
Все още робуваме и на това какво ще кажат хората. Случвало ми се е буквално на прибежки от колата до кабинета да идват хората, закачулени като …. престъпници. От срам, от страх… И такъв човек идва например с оплакване, че не можел да отстоява мнението си… Нали се сещаме за какъв процес на борба с предразсъдъци, осъзнаване и порастване става дума. А знаем, че физическата възраст и психоемоционалната зрялост нерядко не съвпадат…
Да, всички ние сме част от социума, от общество, няма как да не се съобразяваме, когато трябва с него. Забележете, когато трябва. Но трябва и да бъдем себе си. Една друга тема е този вечен и да ви успокоя – нерешим конфликт -между индивидуацията (да бъда себе си, да следвам своите мечти, желания, стремежи, да действам според своите светоусещания) и това да угодя на обществото, да спазвам правилата, за да не ме отхвърли, защото всички ние ползваме благинките на обществото, пък сме и социални животни, имаме нужда от това общество и свързаността с него.
Така че да, какво ще кажат хората в някои аспекти е важно, от друга страна – аз не преча на никого, не нарушавам правилата на обществото, когато страдам и търся помощ. И това не ме прави хахо, бръм, луд и т.н. Това ме прави чувствителен човек, способен да изпитва емоции, човек, влязъл в период на уязвимост, тревожност и нерешителност като (забележете) всяко НОРМАЛНО човешко същество.
Защото НЕ Е нормално да не изпитваш болка, не е нормално да не изпитваш понякога страдание, не е нормално да се криеш и да се маскираш на супер щастлив човек пред хората. Лъжем другите, но лъжем себе си. И си носим последствията. Ако някой ме съди за това, че посещавам психотерапевт, проблемът е в него, не в мен.
Много често чувам: „Той/Тя ми причинява толкова болка“ и т.н. Още когато чуя подобно изречение, става ясно колко му е трудно на този човек. И не защото го боли, а защото смята, че друг му причинява болка. Сами се сещаме, че с една „процедура“ трудно ще влезе в себефокус, за да осъзнае, че той самият е отговорен за това, че го боли. А защо? Защото не другият му причинява болка, а той го допуска, позволява, избира, съгласява се, търпи…
Няма решим психически проблем на този свят без ясното осъзнаване на личната отговорност за всичко, което ми се случва. Защото докато изнасяме проблемите извън себе си, все друг ще е „виновен“ – политиците, шефа, партньора, кучето на съседа… А когато вярваш, че това, което ти се случва НЕ зависи от теб, си обречен да страдаш в пасивност. Когато разбереш, че носиш своята лична отговорност, има шанс да промениш нещата. А ако не можеш да промениш обстоятелствата, то остава свободната ти воля да имаш различно отношение към тях.
Накратко човек вижда толкова, колкото знае. Така че ако хората покрай вас не разбират това, което правите за себе си и ви съдят, че ходите на терапия, това говори за тяхната ограниченост, а не за вас. И в крайна сметка за какво са ви такива хора в обкръжението, след като очевидно не споделяте общи ценности? Оставете другите да бъдат „прави“ в този аспект, вие бъдете щастливи и в мир със себе си.