Пети период е може би ключовият за разбиране на теорията на Ерик Ериксън, жизненоважното самоопределяне на личността и ясна Аз-идентификация.
Аудио можете да слушате ТУК.
Тук конфронтацията е между тенденциите към идентичност (първите стъпки към постигането на идентичността) и объркването или размиването на идентичността и половите и социалните роли.
В този стадий се изгражда основно идентичността или поне всички основни моменти на идентичността – това става чрез самопознанието. Силно се забелязва стремежът към изява.
Както казва д-р Боян Василев, въпросът е защо в този период се появява един видим и много засилен интерес към себе си. Дотогава подрастващите само са гледали света около себе си, другите хора, съобразявали са се с тях, а сега се интересуват какво мислят другите за тях. Зад отговора на този въпрос се крие феноменът себеутвърждаване, който е една от двете най-важни социални потребности.
В тази възраст младежите имат желанието да бъдат забелязвани, ценени, уважавани, да получават доказателства за своята важност. Това ги кара да се обръщат към себе си, да си задават най-важните въпроси – какъв съм аз, такъв ли съм точно, какъвто се мисля или какъвто се искам; такъв ли съм, какъвто другите биха искали да ме виждат, да ме оценяват и да ме приемат в компанията си. В името на тази цел (принадлежност – другата най-важна социална потребност), те си налагат и моделите, приети в тяхната общност.
Когато човек е такъв, какъвто се очаква да бъде, или какъвто другите искат от него да бъде (а именно силно подчинение, конформизъм, нагаждачество), човек губи себе си. А когато е само такъв, какъвто той иска и смята, че е добре така, има риск да отпадне от групата, тоест да бъде отхвърлен, неприет.
Тук се заражда борбата на вечния човешки конфликт, който, на всичкото отгоре, е нерешим – да бъда себе си (индивидуация) или да бъда такъв, какъвто очакват другите от мен (социализация). И както вече знаем, всяка крайност в поведението и светоусещането вреди. Като цяло така или иначе нашата самооценка в този социален аспект зависи от това как се виждаме самите ние и как ни виждат и оценяват другите.
Това е периодът на идолите, на подражанието на различни приети за известни хора – певци, артисти, блогъри, инфлуенсъри и т.н. Младият човек в този период често пробва различни модели на поведение, стил на обличане, интереси… С две думи – той се търси.
Ако семейната среда е здрава, подхожда към младия човек с уважение и разбиране, дори да стъпи накриво, то ще е временно. Ако обаче потребностите му не се разбират или директно се отхвърлят и наказват, той ще се бунтува, често по обществено неприемливи начини – и тъй като основната потребност е от утвърждаване и принадлежност, то там, където се почувства приет, дори в банда малолетни разбойници, там и ще идентифицира себе си.
Така че няма смисъл да правите драма от периода на черните дрехи, на синджирите, на черния лак по ноктите и лилавото червило, ако сте на мястото си като родители и реагирате адекватно и с толеранс, това ще премине.
Ако младият човек постигне позитивна идентичност, ще премине през този период успешно. Ако това не се случи, тогава ще изпадне в обърканост, незаинтересованост, ще бяга от отговорност.
Както вече знаем, крайното надделяване на една от тенденциите, води до проблеми.
Ериксън предупреждава, че ако младежът изпълнява всички очаквания на другите, ще се стигне до пълно всмукване, претапяне, калъпиране, поглъщане… до фанатизъм. Човек ще стане тотално впримчен в моделите, в които израства и ще им е предан. Това са твърде „правилни“ хора, ригидни, фанатизирани. Всяко отклонение от нормата ще ги невротизира и буквално няма да имат ден без тревога и напрежение. Хората с такава крайна нагласа не признават чуждото мнение, те са трудни партньори и колеги.
Крайното надделяване на негативната тенденция ще доведе до самоизолация, резервираност, твърде ниска самооценка, бягство от отговорност, размито полово определяне. Ако младежът се вторачи твърде много в себеизследване и се лиши от принадлежността си към външния свят, много често се появяват зависимости, агресивно или автоагресивно поведение поради неувереност, съмнения, самообвинения.
Ако трябва да сме честни в нашето съвремие, за 19-20, дори 21-годишните юноши е рано да се каже, че са постигнали идентичността. Толкова често ми се случва да ми поискат час в кабинета за „детето“, което се оказва, че гони трийсетте…Но трябва човек да може в тази възраст вече да каже някак кратко и ясно – кой съм аз, какъв съм аз, какво представлявам, какво съм постигнал и какво мога, избрал съм посоката, мога ли да стигна там или докъде мога да стигна.
Разбира се, че целите може да се коригират, променят и подреждат още по-добре в живота, но е хубаво в тази възраст, когато се правят решителни избори в живота, те да бъдат правени с ясно съзнание и осъзнаване. Въпреки това, някой, който не придобива ясна представа за своята личност в юношеството, все още не е „обречен“. А този, който идентифицира своето “аз” като тийнейджър, вероятно ще се сблъска с факти по пътя на живота, които противоречат или дори застрашават представата му за себе си.
Така или иначе философски погледнато човек се открива цял живот, но е добре позитивното ядро вече да бъде формирано. Защото да не забравяме, че битката през следващия етап ще бъде близост/интимност срещу изолация. Ако човек не разбере кой е през този етап, поне основно, то ясно е, че ще му бъде трудно да създаде близост, интимност, да покаже уязвимост пред друго човешко същество.
Темата за тийнейджърството е толкова огромна, че може да се говори стотици часове. Статията съвсем не изчерпва различните житейски задачи на младия човек, тъй като е посветена на психосоциалната теория на Ериксън.
Ако изпитвате трудности в отношенията си с тийнейджъра, навременна подкрепа при психолог и насоки могат много да помогнат и на вас, като родители, и на детето да формира себе си.